Бяха мрачни няколко дни. Събитията се движеха по-бързо от нашата, или поне моята, способност да ги асимилираме. Помним как наскоро уважавани коментатори пишеха, че Русия може би блъфира относно нахлуването в Украйна. Нямам особена представа за силовата политика или войната, но очевидно това беше погрешно. Сега всичко, което остава, е да гадаем за последствията. Ще се опитам да го направя, пише Итън Ву за Financial Times.
В Украйна се води гореща война. Въвеждат се мащабни ответни санкции от Запада, а цените на енергията растат. Но щатският индекс S&P 500 затвори в четвъртък (денят на руската атака – бел. прев.) с повишение от 1,5% след тежки разпродажби сутринта.
Досега нелогичните колебания в рамките на деня се усещаха като норма за американските акции. Но в четвъртък всички видове активи бяха волатилни. Петролът се покачи над 105 долара за барел, но се понижи под 100 долара, след като Джо Байдън каза, че американските санкции няма да засегнат руските енергийни компании (все още). Златото се търгуваше в широкия диапазон 1878-1974 долара за тройунция. Щатските ДЦК, индексирани с инфлацията, отвориха и затвориха на сходно ниво, но при широко движение.
Една от интерпретациите е, че инвеститорите нямат представа какво ще се случи. На масата са екстремни сценарии, като кибератаки срещу критична инфраструктура или широкообхватен международен конфликт.
Несигурността затруднява точното ценообразуване, особено в Украйна и Русия. Тъй като инвеститорите се страхуват от най-лошото, основният борсов индекс на Русия се срина с 26 процента. Пазарите на суапове за кредитно неизпълнение оценяват с 83% вероятността Украйна да изпадне в дефолт през следващите пет години.
Цените на руския и украинския износ на суровини нарастват. Техните странични продукти, като живи прасета, които в Китай често се хранят с украинска царевица, също поскъпват. Цената на петрола скача, въпреки че затегнати фундаментални фактори са основната причина за скъпата енергия. Ще бъде болезнено, особено в по-бедните страни, които трябва да внасят суровини.
Колебанията на по-широки фондови индекси като S&P 500 обаче са по-трудни за обяснение. Това отчасти е страничен ефект от затварянето на къси позиции от хедж фондовете, както Ерик Плат от FT забеляза:
„Хедж фондовете затваряха къси сделки (залагания, че акции или борсово търгувани фондове ще поевтинеят), тъй като се стремяха да намалят експозициите си предвид пазарната волатилност, каза ръководителят на едно от най-големите трейдърски бюра на Уолстрийт.
За да покрият тези къси позиции, фондовете купуваха акциите, върху които те са издадени и ETF-и, срещу които бяха заложили, като помогнаха за укрепването на целия пазар, коментираха трейдърите. Неколцина посочиха повишението в цените на силно „скъсените“ акции, включително Innovation ETF (фондът флагман на Ark Invest), като знак за действията на хедж фондовете.“
Свържете това обяснение с голямата картина: че за повечето инвеститори въздействието на инвазията е ограничено. Пазарите калкулират средносрочно смущение в определени сектори, но все още не по-широко бедствие.
Можете да видите това при активите убежища, където бягството към считани за безопасни активи изглежда умерено. Доларът и йената поскъпнаха, но промените са твърде малки, за да предполагат широко разпространен страх. Доларовият индекс се повиши с по-малко от процентен пункт в четвъртък. Доходността на американските ДЦК спадна с темп, напомнящ за умерено експанзионистична монетарна изненада от централната банка (т.е. около 0,1 процентни пункта). По същия начин златото поскъпва, но погледнато по-общо, промяната не изглежда толкова рязка.
Струва си да си припомним, че почти целият икономически фундамент от миналата седмица важи и днес. Цикълът на нарастване на глобалните лихви се задава, а растежът в САЩ все още е силен. В сряда Кристина Хупър от Invesco ми каза, че според нея затягането на политиката от централните банки е по-голям риск за пазарите от Украйна. След нахлуването на Русия в четвъртък попитах дали решението й се е променило. Ето отговора й:
„Не, моето мнение не се е променило много. Все още не сме в пълномащабна война. Путин нахлу в Украйна с военна сила, но засега не се очаква САЩ и съюзниците да отвърнат със същото - само с икономически санкции. Оттук и силното възстановяване днес след големия спад на фондовия пазар. Така че поне засега мисля, че затягането все още е по-голям двигател за американския фондов пазар в средносрочен план.“
Ефектът на войната върху действията на централните банки е въпрос, който остава открит. В четвъртък членът на управителния съвет на ЕЦБ Робърт Холцмън каза пред Bloomberg, че кризата в Украйна може да отложи края на паричните стимули. Но както Дек Малърки от SLC Management посочва, централните банки вероятно са в по-голямо затруднение, отколкото биха искали да признаят:
„Русия доставя 40% от газа и 20% от петрола в Европа. Ако санкциите ограничат енергийния износ на Русия или ако Русия отвърне, като задържи доставките, цените на енергията ще скочат.
Рискът от енергийно задвижван скок на инфлацията е висок и опасността е той да задуши растежа. Това поставя централните банки в трудна ситуация, тъй като инфлацията продължава, но ако повишат лихвите твърде бързо, могат да предизвикат рязко икономическо забавяне. Така че компромисът е да подходят внимателно с премерени покачвания. Точно това виждаме калкулирано от кривата на доходността.“
Трейдърите на пазарите за овърнайт финансиране изглежда са съгласни; инвазията не промени консенсусното очакване за това с колко Федералният резерв ще вдигне лихвите. По-силният растеж на САЩ и енергийната заплаха на Русия за Европа могат да оставят Фед с по-ясен път напред от ЕЦБ, както Дон Рисмилър от Strategas написа в четвъртък:
„Рискът от рецесия в Европа се увеличава, тъй като цените на енергията растат. Но, улисани в геополитическите заглавия, пропуснахме спада в първоначалните молби за безработица в САЩ, което показва затегнат пазар на труда.
Така че все още няма достатъчно глобална слабост, която да спре един ястребов Фед. Това поставя Европа в трудна позиция. Европейският растеж (който вече беше нестабилен) има значение за приходите на мултинационалните компании, които вероятно са изложени на повишен риск, дори ако рецесията в САЩ не е нашият основен сценарий.“
Това, което пазарите предполагат, е средносрочно ограничено смущение. Това е лошо, но не е катастрофално. По-заплашително е, че екстремните рискове се умножиха. Ако войната се разпространи в други страни, това ще е ужасно за пазарите, да не говорим за света. След една година тази война или ще е променила малко по отношение на пазарите, или ще е променила всичко.
20:17 | 13.09.22 г.