В понеделник президентът Владимир Путин направи обширна препратка към царска Русия, съветската и посткомунистическата история на страната си в реч, която се опитваше да оправдае второто териториално посегателство на Кремъл върху Украйна от 2014 г. Речта беше забележителна с изопачаването на тази история и с редица крещящи пропуски на фактите около появата на украинското национално самосъзнание и независимост, пише Тони Барбър за Financial Times.
Путин започна с твърдението, че „от незапомнени времена хората, живеещи в югозападната част на това, което исторически е било руска земя, са се наричали руснаци и православни християни“. Целта му беше да отрече самото понятие за украинска нация, отделна от руската.
Но предците на съвременните украинци са били известни с различни имена до болшевишката революция от 1917 г. Царската империя ги нарича „малоруси“, но тези в Австро-Унгарската империя - сега област на Западна Украйна, където мнозина са били и си остават католици - се наричат русини. През 19 век, с възхода при царизма на патриотични интелектуалци и писатели като народния поет Тарас Шевченко идеята за съвременна украинска идентичност започва да се разпространява.
Путин пренебрегна факта, че царското правителство възприема като заплаха подема на украинското национално съзнание. Със своя Емски указ от 1876 г. то забранява издаването и вноса на всички издания на украински език. Но настояването на късната царска империя, че всички източни славяни по същество са руснаци, е гледна точка, която повече или по-малко не се различава от тази на Путин.
Руският президент твърди, че „съвременна Украйна е създадена изцяло от Русия или, по-точно, от болшевишка, комунистическа Русия“. Това изявление игнорира факта, че свалянето на царизма през 1917 г. генерира вълна от украински политически активизъм, която довежда до създаването на Централната Рада, временен управленски орган. Централната Рада провъзгласи независимостта на Украйна през януари 1918 г. - забележително събитие, което Путин не споменава.
Всред турбулентността на руската гражданска война от 1917-21 г. Украйна не бе в състояние да постави държавността си на здрава основа и беше завладявана по различно време от германски, полски, руски и украински сили, докато болшевиките не поеха контрола. През 1922 г. съветска Украйна става една от четирите републики, основателки на Съветския съюз.
Путин обвини Владимир Ленин, че е използвал „лозунга за правото на нациите на самоопределение до точката на отцепването им“ в процеса, който доведе до приемането на съветската конституция от 1924 г. „Принципите на Ленин за държавното развитие не бяха просто грешка, те бяха по-лоши“, каза Путин, защото те поставиха основата за обявяването на независимостта на Украйна през 1991 г., когато Съветският съюз се разпадна.
Но лидерите на съветската комунистическа партия през 20-те години на миналия век изобщо не се съмняваха, че украинците са нация, различна от руснаците. Всъщност те приеха политика на „украинизация“, при която държавата подкрепяше украинските образование, култура и език и издигаше украинци на високи административни постове. Една от целите беше комунистическа Украйна да стане привлекателна в очите на украинските малцинства в Полша и други нови независими държави в Източна Европа.
Най-ужасното събитие в историята на Украйна през 20 век също не бе удостоено с внимание от Путин. Това е Гладоморът, или умишлено предизвиканият глад, който опустоши Украйна и уби милиони в резултат на насилствената колективизация на селското стопанство от Йосиф Сталин в началото на 30-те години на миналия век.
Ако, както предполага Путин, съвременните украинци не са достойни за собствена държава, може да се запитаме защо повече от 90 процента от тях гласуваха за независимост на референдум през декември 1991 г. Всяка провинция на Украйна подкрепи независимостта, включително Крим, който Путин анексира през 2014 г. Въпреки че има етническо руско население, през 1991 г. полуостровът гласува с 54% в полза на украинската независимост.
По подобен начин аргументът на Путин, че посткомунистическа Украйна е била заразена с „краен национализъм… агресивна русофобия и неонацизъм” е грубо преувеличение. Ултранационалистите изиграха роля в революцията на Майдана от 2014 г., която отстрани Виктор Янукович, подкрепяния от Русия президент. Но на парламентарните избори, които последваха революцията, те се представиха много зле.
Речта на Путин представлява категорично отричане на идентичността и правото на Украйна на суверенитет. Въпросът сега е дали той планира още стъпки за разрушаването на украинската държава.