В понеделник следобед участвах в защита на дисертация от млад украински историк. Трябваше да се обадя в Лвов, в Украинския католически университет. В ден, пълен със заплахи, проведохме дискусия за историята, пише за Financial Times Тимъти Снайдър, професор по история от Йейлския университет и автор на книги за Русия и Украйна, в това число „Кървави поля“ и „Пътят към несвободата“ (и двете издадени на български – бел. прев.).
Кандидатът представи биография на Михаило Рудницки, поет и литературен критик, който произхожда от видно украинско семейство: един от братята му, Антин, бил композитор; другият му брат, Иван, е бил журналист; а сестра им, Милена, е била феминистка, депутатка и активистка в Обществото на народите.
Те са родени в старата Хабсбургска монархия и съзряват в Полша през 20-те и 30-те години на миналия век, където има голямо украинско малцинство. Семейство Рудницки живеели в космополитен град, който наричали Лвов. Недалеч на изток е бил Съветският съюз с неговата украинска република, дом на много повече украинци.
Един век на украинска болка и надежда може да бъде проследен през семейната история. През 1932 и 1933 г. Милена се бори да привлече вниманието на света към Голодомора, политическият глад, предизвикан от Сталин в Съветска Украйна, който убива около 4 милиона души. Сталин, от своя страна, обвинява самите украинци, че гладуват и неговата пропаганда нарича всеки, който споменава глада, нацист.
Хитлер току-що е дошъл на власт. Подобно на Сталин, той искаше да овладее плодородния украински чернозем, като крайната му военна цел беше да го спечели за германска расова империя. През 1939 г. Сталин и Хитлер са съюзници в първата част на Втората световна война и разделят Полша помежду си. Изведнъж родният град на Рудницки, Лвов, става част от Съветския съюз.
Двамата братя и сестрата забягват; Михаило остава. Тогава, през 1941 г., Хитлер изменя на Сталин и нацистка Германия нахлува в Съветския съюз. Сега Лвов минава под нацистко управление. Михаило минава в нелегалност и си изкарва прехраната като преводач под псевдоним.
Той и неговите братя и сестра са евреи от страна на майка си. Всички те са били известни украинци; това беше нацията, която те избраха. Двама от техните баби и дядовци са били евреи, един е немскоговорящ поляк и само един е украинец. Баща им и майка им са говорели полски помежду си, като баща им почива млад. Всички те помогнаха за създаването на украинската нация.
Мислех си за всичко това, когато руската артилерия започна обстрел в Източна Украйна, пише Тимъти Снайдър.
Украйна е независима от 1991 г., след разпадането на Съветския съюз. През 2014 г. Русия нахлу, окупира и анексира голяма част от украинската територия. А в понеделник вечерта руският президент Владимир Путин нареди войски да влязат в Източна Украйна.
Докато млад украинец получаваше докторската си степен, руският президент оправда насилието със странна филипика за миналото, която постави на фокус твърденията на Путин, направени миналия юли в дълго есе: няма Украйна; няма украинци; всичко това е просто част от Русия или е измислено от Русия, за да бъде претендирано и контролирано и, ако е необходимо, унищожено от Русия. Путин не е историк. Украйна има своя собствена отделна и завладяваща история, а украинците имат право на бъдеще, колкото и всяка друга нация.
Путин смята, че всеки, който говори руски, би трябвало да е руснак, който се нуждае от неговата защита. Почти всички в Украйна говорят руски. Предполагам, че всички в залата по време на защитата на дисертацията знаеха руски. Впрочем, Михайло Рудницки е говорел руски. Но всички тези хора, от миналото и настоящето, също така знаят украински. Дисертацията е написана на украински език. И всички тези хора, от миналото и настоящето, говорят полски и други езици.
Тук има по-дълбок проблем. Какъвто и език да говорим, важно е какво казваме. Нашата идентичност не трябва да се определя от далечни тирани, на какъвто и език да говорят.
Нациите се изграждат от хора, които поемат рискове сега в името на по-доброто бъдеще за хората, които избират. Всичко това може да бъде пометено, разбира се, от хора с други идеи и по-голяма сила. Сталин и Хитлер имаха визии за Украйна, които съответстваха на техните собствени идеологии. Когато двамата бяха на власт, между 1933 и 1945 г., Украйна бе най-опасното място на земята. Путин има свой собствен изкривен възглед и изглежда, че въвлича Русия във война въз основа на него.
В края на защитата на дисертацията всички ръкопляскаха. Знанието беше доставено и цивилизацията, по някакъв скромен начин, беше консолидирана. Малко след края на церемонията руските войници преминаха границата. Бяха им дали копие от есето на Путин за Украйна и Русия, фарсов мит за наложено единство. Имаме нужда от повече дисертации от млади хора и по-малко военни памфлети от стари диктатори.
Историята не може да спре войната. Но поне може да ни помогне да разберем как тя започва, а именно с арогантност и лъжи.
20:58 | 13.09.22 г.