Погледнете графиките на цените на акциите на европейските банки и един факт не може да ви убегне. Инвеститорите най-накрая се чувстват уверени за перспективите пред тези финансови институции, пише Патрик Дженкинс за Financial Times.
След десетилетие, през което банките на континента се бореха с все по-ниските лихвени проценти, свиващи маржовете при кредитирането, което е доминиращата бизнес линия за повечето от тях, нарастващата сега рестриктивност на централните банки се оказва причина за оптимизъм.
От началото на годината акциите на европейските банки се представиха категорично по-добре от техните конкуренти в САЩ – рядко събитие за всеки период, откакто най-добрите финансови институции на Уолстрийт започнаха да дръпват пред европейската си конкуренция след финансовата криза от 2008 г.
Тази нарастваща разлика в рентабилността, и следователно в относителната пазарна оценка, имаше много основания - по-решителна намеса на властите в САЩ през 2008 и 2009 г.; постоянно по-добра икономика; но и уклон към инвестиционното банкиране, което просперира благодарение на процъфтяващата търговия с ценни книжа и дилърството, които бяха облекчени от политиката на „лесни пари“.
Но с по-високите лихвени проценти в полза на банки, които вместо това зависят от маржовете по заемите, европейските кредитори най-накрая се връщат на мода. От началото на годината индексът на Stoxx Europe 600 Banks е нараснал с повече от 8 процента, докато щатският индекс Dow Jones US Banks се е покачил с 3 процента.
Самите банки се втурнаха да подклаждат зараждащия се ентусиазъм на акционерите.
Миналата седмица вечно недолюбваната Commerzbank се радваше на 8% тласък в цената на акциите си, оставяйки акционерите с печалба от близо 33% от началото на годината. Слабите годишни резултати бяха компенсирани от прогнозата, че нарастващите лихвени проценти ще доведат до непредвидена печалба от 1 млрд. евро.
По-рано през месеца испанският кредитор Santander даде подобен тласък на скорошното възстановяване на фондовия пазар. След по-слабо представяне в продължение на няколко години, банката поде възходящ тон в отчета си за миналата година, прогнозирайки подкрепа на приходите от по-високите лихвени проценти и обещавайки по-високи изплащания към акционерите. Цената на акциите на Santander е нараснала с 13% от началото на годината.
Дори NatWest, все още мажоритарна собственост на правителството на Обединеното кралство, миналата седмица се опита да разсее опасенията за губещо си поделение за инвестиционно банкиране и нискокачествените печалби, подкрепени от отписването на по-ранни провизии за лоши заеми. Банката подчерта процъфтяващия ипотечен бизнес и настоя, че е свидетел на „наистина добра устойчивост на клиентите“, въпреки нарастващите притеснения относно цената на живота за много британци. Акциите й са без изменение тази година.
Слепотата за рисковете - както от инвеститори, така и от мениджърски екипи - изглежда почти умишлена.
Помислете само за надвисналата опасност от пълномащабна война в Източна Европа с всички глобални последици. Дори европейските банки със значителни операции в Русия и/или Украйна до голяма степен игнорират този риск. Само Raiffeisen отбеляза (незначителен) спад на акциите си тази година. Книжата на Société Générale и UniCredit, другите два големи участника в региона, са нараснали с 6% за годината до момента.
Като оставим настрана геополитиката, бичият аргумент за европейските банки предполага, че ползата от по-високите лихвени маржове надделява над предизвикателствата на по-високата инфлация и потенциалната дефлация при цените на активите. Фактът, че стимулите на централните банки бяха толкова екстремни и дълготрайни през последното десетилетие, прави това опасно предположение.
По-високите ипотечни разходи в момент на нарастваща потребителска инфлация – особено ако сметките за енергия се повишат допълнително при положение, че има война или продължително напрежение около Украйна – биха могли да спукат жилищните балони на много пазари. В Европа, където голяма част от ипотечния риск е съсредоточен в балансите на кредиторите, банките ще понесат тежестта.
Европейските банки с географска диверсификация не са изолирани, както може да са били в предишни цикли. Такива като HSBC и Standard Chartered, например, очевидно са изправени пред повишен политически риск при правенето на бизнес в Китай и Хонконг. В същото време фокусът им върху развиващите се пазари ги излага на риск от дефолт на клиенти, които са взели заеми в долари, тъй като лихвените проценти се повишават и американската валута се засилва.
Има безброй други специфични рискове, като продължаващото политическо и фискално напрежение от Италия до Латинска Америка, където испанските банки имат големи операции. И не забравяйте нарастващата конкурентна заплаха за водещите банки в Европа – независимо дали от американски гиганти като JPMorgan и Goldman Sachs, или от технологични претенденти, големи и малки.
Всичко това води до коктейл от проблеми, които оптимистичните инвеститори изглежда възнамеряват да игнорират. Те ще го направят на свой риск.
10:53 | 13.09.22 г.