„След тази криза светът ще бъде различен", казва Аналена Бербок. На пръв поглед това звучи като клише, като нерефлексивен патос. Но има голяма вероятност външният министър на Германия да е права в тази си преценка - може би дори независимо от това дали в Украйна действително ще има директна война, или не.
Има признаци, че Владимир Путин може да се осмели да нахлуе: военните приготовления, вече дори с тактически ядрени оръжия, възобновяването на насилието в Донбас и абсурдните приказки за геноцид над рускоезичното население, които биха могли да послужат като претекст за инвазията. Всичко това може да е част от типичната за Путин игра на объркване. САЩ отново приемат това като знак, че предстои военна офанзива, а съмненията са донякъде основателни.
Но е факт, че Путин постига някои от важните си цели, без да изстреля нито една ракета. Повишаването на цената на петрола се отразява негативно на западните икономики, докато Русия, която е основен износител на енергийни източници, печели от това. Икономиката на Украйна така или иначе е парализирана от нарастващия страх от война и обкръжение.
И още по-важно от гледна точка на Путин: Русия, която неотдавна беше осмивана от президента на САЩ като „регионална сила", отново е постоянна част от висшата лига на свръхсилите. Владетелят на Кремъл дължи това не на последно място на западните си противници. Америка на Доналд Тръмп вече не желаеше, а неговият наследник Байдън вече не е способен да играе ролята на водеща световна сила - загубата на доверие, която Тръмп нанесе на водещата западна сила, е твърде голяма. Европа се държи както винаги: силна и патетична в неделните речи, безсилна и разделена в приложната геополитика.
Путин разбра това и се възползва от ситуацията. Той запълва вакуума със своето разбиране за световния ред: тези, които притежават военна сила, не трябва да спазват правилата на международното право. За него войната е легитимно и ефикасно средство на политиката. Размерът на една държава зависи преди всичко от размера на нейните зони на влияние, пише в свой коментар за Handelsblatt Йенс Мюнхенрат.
Путин е показвал и преди, че не се притеснява от война: Грузия през 2008 г., Крим през 2014 г., след това Донбас и години наред Сирия. Но рисковете от открита война срещу Украйна са несравнимо по-големи не само от гледна точка на икономическите щети, причинени от санкциите. Една открита война окончателно ще превърне Русия в парий на международната общност.
Съживяване на „клинично мъртвия" НАТО
Сегашното състояние на неопределеност в конфликта е от полза най-вече за Путин. Затова не е чудно, че той продължава да добавя още към вече неизпълнимите си искания, като например да намали наполовина суверенитета на източноевропейските държави. Сега той настоява за изтегляне на всички войски на НАТО от държавите в Източна и Централна Европа.
И така, как да се справим с политик, който изобщо не иска да преговаря сериозно, а иска да изтощи опонента си? Дори последната идея Украйна доброволно да се откаже от членство в НАТО за определен период от време няма да успокои Путин. Той иска да включи цялата страна в своята сфера на влияние.
Путин се оплаква, че Западът не се съобразява с интересите на страната му. Това не може да се дължи на липса на внимание от страна на Берлин. Именно германското правителство настояваше за разширяване на Г-7, така че Русия да бъде включена в Г-8. През 2008 г. именно Ангела Меркел, заедно с Франция, се противопостави на усилията на САЩ да привлекат Грузия и Украйна в НАТО. Да не говорим за връзката с газопровода, която Берлин искаше да бъде възприета като продължение на външнополитическата традиция на „промяна чрез сближаване".
Нищо от това не помогна. И все пак има един ефект, който Путин може би не оценява правилно: неговата агресия не само доведе до съживяване на „клинично мъртвата" НАТО, но в крайна сметка може да допринесе решително за укрепване на сплотеността на Запада. А точно това Путин искаше да предотврати с всички сили.
07:06 | 14.09.22 г.