По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.
България
Консултативният съвет за национална сигурност постави цел на правителството да ускори отделянето на повече средства за въоръжените сили. Още през следващата година България ще трябва да отделя поне 2% от БВП за отбрана, каквото е едно от изискванията на НАТО. Всъщност тази цел е била постигана вече - през 2019 г., след като правителството на Бойко Борисов преведе наведнъж 1,2 млрд. долара по сметките на САЩ за осемте нови изтребителя F-16. В същото време съветът излезе с общоизвестни изводи - армията ни е в лошо състояние, не разполага със съвременна техника и способни войници, заради което е в невъзможност да изпълнява съюзническите си ангажименти в НАТО.
Също през седмицата стана ясно, че до 150 военни и 15 бронирани машини от разположена в Германия американска бригада "Страйкър" пристигат на учения в България. Американският министър на отбраната Лойд Остин каза на срещата с колегите си от НАТО в Брюксел, че България се е съгласила да приеме за съвместни маневри тази част от сухопътните войски на Пентагона. От съобщението на българското министерство това не се разбира. Не е посочено кога е взето това решение, кога пристигат американските части и колко дълго ще останат. Новината бе представена като "поредна ротация на американски военнослужещи за провеждащата се съвместна подготовка на учебен полигон "Ново село", планирана през 2021 г." Тази програма е съгласно договор от 2006 г., а "съвместните учения и тренировки обикновено са краткосрочни и помагат да се гарантира нашата готовност и оперативна съвместимост като съюзници в НАТО", се подчертава в българското съобщение.
България ще продължи да разчита на своята ядрена енергетика и ще я развива, стана също ясно през седмицата. А от БСП критикуваха премиера Кирил Петков, че публично се е обявил против проекта АЕЦ „Белене“.
В същото време президентът Румен Радев отправи нови критики към правителството. Той настоява кабинетът да предприеме неотложни и устойчиви мерки за справяне с енергийната криза, коментирайки, че времето за анализи и добри намерения е привършило. Президентът Радев предложи и по-нисък ДДС за хляба, а финансовият министър Василев отхвърли идеята, като каза, че това не се отразява на крайната цена и даде пример с ресторантьорските услуги, чийто данък бе намален на 9% покрай COVID епидемията, но сметките за потребителите не намаляха.
Предложението на президента пък бе подкрепено от бившия вицепрезидент по управление на европейските средства Атанас Пеканов, според когото има нужда от диференциран ДДС за храните. „От доста години защитавам тезата, че има нужда от диференциран ДДС. Подкрепям виждането, че храните имат нужда от по-нисък данък добавена стойност. Да, вярно е, че това вероятно няма да свали цената, но ще помогне цените да не се покачват. Това е практиката и в други страни", заяви Пеканов.
БВП на България отчита ръст от 4,5% на годишна база през последното тримесечие на 2021 г., показва експресна оценка на НСИ. Така българската икономика е нараснала с темп, малко по-нисък от средния за ЕС, който е 4,8% според предварителни данни на Евростат. БВП на страната през четвъртото тримесечие достига 38,5 млрд. лв., като от тях брутната добавена стойност е 33,5 млрд. лв. За цялата 2021 г. БВП достига номинално почти 133 млрд. лв. Двигател на ръста е крайното потребление, което се е увеличило с близо 8% в сравнение с последното тримесечие на 2020 г. Инвестициите в основен капитал продължават да намаляват и са с 12,5% надолу на годишна база. Потреблението обаче заема значително по-голяма част от БВП - близо 82%, затова и крайният ефект върху икономиката е ръст.
За периода октомври-декември 2021 г. българската икономика нараства с 1% спрямо предходните три месеца, показват данните на статистиката. Резултатът е по-висок от средния за ЕС, който е 0,4%, и надминава с 0,6 процентни пункта очакванията на Европейската комисия за ръст на българския БВП за периода. Отново потреблението е в основата на растежа, като е с 1,3% повече спрямо предходните три месеца.
Според актуалната прогноза на Европейската комисия от февруари очакванията са БВП на България да отчете годишен ръст от 4% през 2021 г. Икономиката показва силно възстановяване през миналата година благодарение на частното потребление, поясняват от ЕК – при благоприятни условия на пазара на труда, положителни потребителски нагласи и стабилен растеж на доходите, подкрепен включително от повишение на пенсиите и държавните трансфери. Износът също допринася за възстановяването, но инвестициите през миналата година се представят по-зле поради продължаващата несигурност във връзка с пандемията. ЕК очаква леко забавяне през следващите години с ръст от 3,7% тази и 3,9% през 2023 г.
Властта в България сякаш е склонна да предостави повече средства на почти всички, които заплашиха с протести - БАН, музейни работници, земеделци, става ясно от внесените в парламента предложения за промени между двете четения на Закона за бюджета на държавата за тази година. Пари се режат от прокуратурата и обезщетенията за съкращения на държавни чиновници, които явно ще са по-малки.
Междувременно бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2022 г. мина на второ четене в бюджетната комисия почти без промени. Финансовата рамка на НЗОК остана във вида, в който беше приета на първо четене в парламента. Единствената съществена промяна, която беше одобрена от комисията на второ гласуване, се отнася до перото за лекарства. Отпадна текстът, според който скъпоструващите лекарства за домашно лечение, за които беше предложено да се изведат в отделен ред сред заплащаните от касата, ще се определят от Надзорния съвет на касата по списък, предложен от нейния управител. В първоначалния вариант на проекта се предлагаше парите за най-скъпите лекарства да се изнесат в отделен ред с цел по-справедливо разпределение на публичните средства. Предложението обаче беше отхвърлено с аргумента, че ще доведе до финансови сътресения.
Парламентарната комисия по бюджет и финанси започва наново процедура за избор на управител на БНБ. Мандатът на настоящия гуверньор Димитър Радев изтече още миналото лято, но поради политическата нестабилност и честите избори така и не се стигна до гласуване на наследник на ключовия пост. До 8 март парламентарните групи може да внасят в писмена форма чрез председателя на парламента своите предложения до Комисията по бюджет и финанси.
През всяко от тримесечията на миналата година средната брутна заплата в страната е растяла с двуцифрени темпове и в края на годината достига 1676 лв. (1300 лв. нетно), показват данните на НСИ. Подобно на кризисната 2020 г. обаче и през изминалата средното възнаграждение в публичния сектор се е увеличавало с по-бърз темп спрямо това в частния сектор. Така в края на четвъртото тримесечие то достига 1775 лв., или с 217 лв. над средната заплата на работещите в останалата част на икономиката.
01:18 | 14.09.22 г.