Според западни представители Русия продължава да увеличава военните си сили около Украйна, въпреки че Москва обяви, че е започнала да изтегля част от войските си и публикува кадри на танкове и бронетранспортьори, които напускат Крим.
В сряда, денят, в който някои служители на американското разузнаване бяха заявили, че е вероятно да се случи руско нахлуване, украинците се събраха в цялата страна в знак на солидарност и непокорство на сутрешни церемонии. Предишният ден страната беше разтърсена от кибератака, насочена към Министерството на отбраната и две от най-големите банки, които временно прекъснаха плащанията и показваха нулеви салда по сметките.
„Чухме сигнали от Москва за готовност да продължим дипломатическите усилия", заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, докато министрите на отбраната от 30-те държави членки на алианса се събираха в Брюксел. „Но досега не сме видели никаква деескалация на терен. Напротив, изглежда, че Русия продължава да увеличава военните си сили“.
Представители на САЩ също поставиха под въпрос изявленията на Москва за изтегляне на войските.
Високопоставен служител от администрацията на Байдън заяви в сряда, че вместо това Русия е увеличила войските си с цели 7000 души. Някои от войниците са пристигнали в сряда, каза служителят, цитиран от The Wall Street Journal.
„През последните седмици и дори през последните дни руските сили са повече, а не по-малко, на границата и се придвижват, което е обезпокоително, към бойни позиции", заяви в сряда говорителят на Държавния департамент Нед Прайс.
Високопоставен служител на британското разузнаване заяви, че новото струпване на руски сили в близост до украинската граница включва бронирани машини, хеликоптери и полева болница.
„Русия разполага с военна маса, за да извърши инвазия в Украйна", заяви в изявление началникът на отбранителното разузнаване генерал-лейтенант сър Джим Хокенхъл.
През последните седмици около 130 000 руски войници се събраха край Украйна, включително около 30 000 за военни учения в Беларус, което накара САЩ да затворят посолството си в Киев и да евакуират американските дипломати и военнослужещи. След срещата си с германския канцлер Олаф Шолц във вторник руският президент Владимир Путин заяви, че е наредил „частично изтегляне на войските" и че е отворен за продължаване на разговорите със Запада относно исканията на Русия в областта на сигурността и бъдещето на Украйна.
В сряда руското министерство на отбраната заяви, че някои от тези части са започнали да напускат Крим, който Москва отне от Украйна и анексира през 2014 г., за да се отправят към постоянните си бази. Някои от тези бази не са далеч от Украйна, което означава, че пребазираните войски ще продължат да представляват заплаха.
Украйна започна собствени военни учения по границите си с Русия и Беларус, както и по южното си крайбрежие, което е уязвимо за руски десанти. „Всички войски, които трябваше да бъдат разположени на позиции за укрепване на опасните подстъпи, са разположени. Всички, които трябваше да получат боеприпаси, ги получиха", заяви украинският министър на отбраната Олексий Резников в телевизионно участие в сряда.
Сайтовете за проследяване на самолети показаха военна активност в украинското небе, като разузнавателен дрон RQ-4A Global Hawk на ВВС на САЩ е летял в кръг по границите на Украйна с Русия и Беларус.
Украинският президент Володимир Зеленски, облечен в униформа, пристигна в сряда, за да инспектира ученията в Ровненския регион край Беларус, а по-късно планираше да посети фронтовите части край Донецк в източната част на Украйна, съобщават от офиса му. Силите в Ровно тренираха отблъскване на сухопътна атака в граничен район в съвместна операция, като използваха авиация, ПВО, артилерия, въоръжени дронове Bayraktar TB2 турско производство и управляеми ракети Stugna-P и Corsar украинско производство, заяви Зеленски.
Украинските войски се разгръщаха и с противотанковите ракети, които САЩ, Великобритания и други съюзници доставиха през последните седмици, като FGM-148 Javelin, NLAW и SMAW M-141.
Военните учения на Русия в Беларус, които според американски представители биха могли да осигурят бойни сили за нападение на украинската столица от север, трябва да приключат на 20 февруари, а ученията на руския флот в Черно море е планирано да продължат до 19 февруари. Външният министър на Беларус Владимир Макей заяви в сряда, че „нито един военнослужещ, нито една част от оборудването" няма да бъде оставена от Москва в Беларус след приключването на ученията.
Представители на САЩ се отнасят скептично към тези уверения, като твърдят, че ученията могат да бъдат прикритие за военен удар по Украйна. Президентът Джо Байдън заяви във вторник, че руска инвазия остава „напълно възможна". Украински официални източници също отхвърлиха изявленията на Русия относно изтеглянето на войските, като заявиха, че руските войски лесно могат да се върнат обратно към границата - и че Киев трябва да се подготвя за постоянна заплаха от руско нахлуване.
„Путин се събужда всяка сутрин, мислейки как да се увери, че ние вече не съществуваме", каза Олексий Данилов, ръководител на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна.
Кибератаката, извършена във вторник, е най-голямата атака от типа DDoS в историята на Украйна, заяви в сряда министърът на цифровата трансформация Михайло Федоров. Такива атаки изключват системите от мрежата, като ги заливат с поток от дейности. „Ясно е, че тя е била подготвена предварително, а основната цел на тази атака е да дестабилизира, да посее паника, да направи всичко, за да възникне определен хаос в нашата страна", каза той на брифинг по телевизията.
Администрацията на Байдън смята, че руските хакери вероятно са таргетирали украинското правителство, включително военните му мрежи и мрежите на критичната инфраструктура, както за да събират разузнавателна информация, така и за да бъдат готови в случай на инвазия да предприемат разрушителни кибератаки, пояснява високопоставен служител.
През последните седмици Украйна беше в центъра на бурна дипломатическа дейност, като лидерите на Франция и Германия пътуваха между Киев и Москва в опит да предотвратят военни действия. Тези дипломатически усилия бяха съсредоточени главно върху споразуменията „Минск-2", сключени с посредничеството на Франция и Германия през 2015 г., които сложиха край на основните бойни действия между Украйна и подкрепяните от Русия сили в Донецка и Луганска област. Тълкуването на споразуменията от страна на Русия, което беше отхвърлено от Киев, може да даде на Москва право на вето върху ключови политики на Украйна.
Въпреки че разговорите до момента са безрезултатни, Путин заяви след среща с канцлера на Германия в Москва във вторник, че очаква Вашингтон, Париж и Берлин да упражнят „подходящо влияние", за да окажат натиск върху Украйна по отношение на Минск-2.
В същия ден руският парламент поиска от Путин да признае контролираните от Русия региони в Донецк и Луганск за независими държави. Говорителят на Путин Дмитрий Песков заяви в сряда, че руският президент е получил искането, но възнамерява да се съсредоточи върху изпълнението на споразуменията от Минск, съгласно които Донецк и Луганск ще станат автономни области в рамките на Украйна. Песков заяви, че Путин е за продължаване на преговорите и приветства желанието на Байдън да направи същото.
Междувременно руските официални лица се подиграха на американските предупреждения за инвазия в сряда, като ги нарекоха истерия и доказателство, че на САЩ не може да се вярва. „Трябва да спрем да вярваме на всичко, което казват във Вашингтон, особено по отношение на Украйна", заяви в сряда говорителката на руското външно министерство Мария Захарова в канала в YouTube на украинския журналист Анатолий Шарий, който се намира в Русия и е издирван от Киев за предполагаема държавна измяна. Посланикът на Русия в Европейския съюз Владимир Чижов се пошегува в интервю за германски телевизионен канал, че „войните в Европа рядко започват в сряда“.
В знак на това, че кризата вреди на икономиката и обществото в Украйна, още две авиокомпании заявиха, че временно ще спрат полетите си до страната. Сестринският превозвач на Emirates Airline FlyDubai и националната израелска авиокомпания El Al преустановиха полетите си от сряда, след като през уикенда подобно решение взе и KLM Royal Dutch Airlines. Украинските авиокомпании SkyUp и Ukraine International Airlines съобщиха по-рано тази седмица, че е трябвало да спрат част от флота си, тъй като застрахователните компании са отменили покритието.
Представители на САЩ заявиха по-рано тази седмица, че руското военно присъствие в близост до Украйна е нараснало до 105 батальонни тактически групи, в сравнение с 83 групи по-рано този месец. Според американски служители Русия също така е придвижила около 500 бойни самолета в обсега на Украйна и има 40 бойни кораба в Черно море.
На този фон украинският министър Зеленски се опита да повдигне настроението и да преобърне наратива, като обяви сряда за национален празник. Жълто-сини национални знамена окичиха главните пътни артерии на Киев, а сутрешен митинг на централния спортен стадион в Киев изкара украинците да пеят националния химн, който започва с репликата „Украйна още не е мъртва".
„Трябва да покажем подкрепа за нашата страна и нашия президент. Това е труден момент. Притеснени сме, но се опитваме да не изпадаме в паника", каза 20-годишният Роман Дудяк, студент в университет, който е избягал от родния си град Донецк, когато контролираните от Русия сили го превзеха през 2014 г. „Русия не ни е нападнала вчера или миналата седмица, ние се борим с нея от осем години“.
10:38 | 14.09.22 г.