Срещата на 4 февруари в Пекин между Владимир Путин и Си Дзинпин официализира нещо: САЩ и техните съюзници сега са изправени пред автократична ос, простираща се от Балтийско море до Тихия океан, пише Уилиъм Галстън за Wall Street Journal.
Общото между Русия и Китай сега е по-важно от това, което ги е разделяло в миналото. Те отхвърлят следвоенния икономически и политически ред, създаден от САЩ и техните съюзници. Те са реваншистки сили, решени да си възвърнат територии, които смятат, че са били несправедливо отделени от тях. Те претърпяха продължителни периоди на национално унижение, което заменят с агресивна национална гордост. И те гледат на демокрацията като на заплаха, както във, така и извън границите си.
Китай и Русия направиха своя избор. Сега Западът трябва да отговори, като се започне със САЩ.
Президентът Байдън започва добре. В Азиатско-Тихоокеанския регион администрацията затвърди традиционни съюзи и създава нови. Подсиленото споразумение в областта на сигурността Quad, включващо Япония, Индия, САЩ и Австралия, заедно със споразумението Aukus (между САЩ, Великобритания и Австралия – бел. прев.), което включва оборудване на Австралия с ядрени подводници, ще повишат способността на Запада да устои на китайска агресия срещу Тайван, Япония и други съюзници в региона. И след продължителни консултации администрацията е близо до обявяването на цялостна Индо-Тихоокеанска икономическа стратегия.
Администрацията на Байдън получава високи оценки в Европа за силната си позиция срещу евентуална руска атака срещу Украйна и за внимателните си консултации с европейските съюзници за координиране на единен отговор. Миналата седмица Байдън изпрати 3000 американски войници в Източна Европа и отпусна допълнителни 200 милиона долара отбранителна военна помощ за Украйна, която се доставя спешно по въздуха на Киев. Други членове на НАТО – Обединеното кралство и балтийските държави – също изпратиха оръжия. Полша и Чехия скоро ще се присъединят към тях. Миналата седмица Турция позволи на Украйна да произвежда дронове, проектирани от Турция, които Украйна вече използва в региона на Донбас.
За съжаление двете водещи страни в Европа не бяха толкова твърди в противопоставянето си на руските заплахи. Преди френският президент Еманюел Макрон да отлети за Москва, за да обсъди мирно споразумение с Путин, той каза, че руските опасения за сигурността са „легитимни“ и че западните страни трябва да разберат по-добре „съвременните травми на тази велика нация“. Той намекна, че Западът ще трябва да направи отстъпки, за да постигне споразумение. Когато пристигна в Москва, той заяви, че „финландизацията“ на Украйна ще бъде „един от моделите на масата“ по време на разговорите му с Путин.
05:06 | 11.09.22 г.