До какво доведе Модерната парична теория в САЩ

Американците не са доволни от икономиката, като инфлацията е тяхната първа грижа. Странно е тогава, че привържениците на Модерната парична теория (МПТ) – икономическа школа, която се застъпва за вида политика, довела икономиката на САЩ до сегашното положение – твърдят, че този момент е в тяхна подкрепа, пише за Bloomberg Карл Смит, бивш асистент-професор от Университета на Северна Каролина.

Напротив, сегашното състояние на икономиката показва, че MПT е по-малко теория, отколкото нагласа. И доколкото е теория, тя се оказва толкова непрактична, колкото я обвиняват критиците.

Малко предистория: Почти всички икономисти са съгласни, че продуктивните държавни инвестиции в инфраструктура или научни изследвания могат да помогнат за икономическия растеж. Традиционните икономисти все още спорят дали фискалните стимули по време на рецесия могат да бъдат нетен тласък за икономиката, дори ако не издържат традиционния анализ разходите-ползи. 

Поддръжниците на MПT отиват отвъд това. Те твърдят, че правителството може да харчи колкото иска, когато пожелае, без да се тревожи за фискалните разходи. Това, което има значение, твърдят те, са така наречените реални ограничения на ресурсите - например недостиг на строителни материали.

Притиснато по въпроса за това как тези ограничения ще бъдат управлявани на практика, привържениците на MПT признават, че на теория твърде многото държавни разходи могат да доведат до инфлация. Но те бързо добавят, че инфлацията е малко вероятно да бъде наистина проблематична - а ако е, правителството може просто да спре да харчи.

Разбира се, самото споменаване на неконтролирани държавни разходи „запалва косите” на някои икономисти, като имаше много прибързани оплаквания относно MПT. Но има и по-обмислени критики.

Една от тях е, че MПT допуска, че централни банки като Федералния резерв ще се държат по начин, по който Фед никога не би се държал. В реалния свят, посочиха тези критици, Фед ще повиши лихвените проценти в отговор на нарастващата инфлация - като по този начин ще увеличи сумата, която правителството трябваше да похарчи, за да балансира своите сметки. Друга критика е, че избраните от народа правителства не са особено добре подготвени да предскажат как техните разходи ще повлияят на инфлацията, нито са достатъчно дисциплинирани, за да приспособят бюджетите си така, че да държат инфлацията под контрол. Всъщност тази липса на опит и дисциплина е една от причините за съществуването на централните банки изобщо.

Всичко това ни води до наши дни. В отговор на ковид федералното правителство похарчи трилиони долари за помощи, а Фед тласна лихвените проценти до нулата. Идеята беше, че тези политики ще бъдат краткотрайни. Но докато пандемията продължаваше, те бяха запазени.