Годината не започна добре за фондовите пазари. Страховете от инфлация и по-строга парична политика натежават върху цените на акциите, а напрежението между Русия и Украйна помрачава перспективите, пише за Financial Times финансовият журналист Филип Когън.
Има усещане, че доходността на държавните облигации, след спад в продължение на 40 години, може отново да тръгне нагоре. Има три причини, поради които това може да бъде лоша новина за акциите.
Първата е, че за фонд мениджърите облигациите и акциите са конкурентни опции. По-високата доходност прави облигациите по-привлекателни и кара някои инвеститори да загърбят акциите. Втората причина е, че по-високата доходност на облигациите затруднява растежа на икономиката и оскъпява финансирането на компаниите.
Трето, оценките на акциите са свързани с очакванията за бъдещия растеж на печалбите. За да се определи текущата стойност на тези бъдещи печалби, те трябва да бъдат дисконтирани с някаква ставка, за да се отчете стойността на парите във времето – един долар след 10 години струва по-малко от един долар днес. Дисконтовият процент обикновено е възвръщаемостта, която може да бъде спечелена предвидимо другаде, обикновено бенчмарковата доходност на облигациите. По-ниската доходност на облигациите означава по-нисък дисконтов процент и по този начин оправдава по-високата оценка на акциите. Обратно, по-високата доходност на облигациите би трябвало да означава по-ниски оценки на акциите.
Въпросът с оценката е може би най-голямата заплаха за фондовия пазар, тъй като циклично коригираното съотношение цена/печалба (което сравнява цените на акциите със средната стойност на печалбите за последните 10 години) на Уолстрийт е почти 40, повече от два пъти над историческата средна стойност. Освен това оценката на технологичните компании разчита особено на печалби, които тепърва ще бъдат реализирани, така че те са ощетени по-силно от повишаването на дисконтовата ставка.
Но пазарните щети досега са ограничени. Има ли отключващ момент, след който доходността на краткосрочните облигации води до по-сериозен спад в цените на акциите? Историята ни дава някои нишки. Доходността на 10-годишните щатски ДЦК достига връх от около 15,8% през септември 1981 г., преди да спадне плавно до по-малко от 0,6% през юли 2020 г. (1,9% в момента – бел. прев.) Но този спад беше прекъсван от половин дузина периоди, в които доходността се повишаваше.
През 1987 г., например, 10-годишната доходност скочи от 7,2% в края на февруари до 9,6% в края на септември. Това беше последвано от „Черния понеделник“ през октомври 1987 г., когато индексът Dow Jones се срина с повече от 22% за един ден.
След края на 90-те години доходността нарасна от 4,4% в края на септември 1998 г. до 6,4% в края на февруари 2000 г. Малко след това дотком балонът започна да се свива. Ами голямата финансова криза от 2007-2008 г.? Доказателствата са по-малко убедителни. Доходността на 10-годишните облигации нарасна от 3,4% през май 2003 г. до 5,1% през май 2006 г., но първите признаци на стрес във финансовата система се появиха едва през април 2007 г., когато ипотечният кредитор New Century фалира.
Точната прогноза за доходността на облигациите, която сега би била необходима, за да предизвика сериозни проблеми, се затруднява от факта колко ниско спадна тя. 10-годишната доходност се е увеличила повече от три пъти от дъното си през 2020 г., но това бе увеличение с немного повече от процентен пункт. През 80-те и 90-те години бе необходимо увеличение на доходността с повече от два процентни пункта, за да се предизвикат значителни проблеми за акциите. Това предполага, че 10-годишна доходност от 2,5-3% би била преломното ниво.
Но дебатът се усложнява от съществуването на втора отключваща точка, вградена в пазарите. Нарастването на доходностите причинява икономически и финансови щети. В даден момент централните банки може да решат, че щетите са достатъчни, за да оправдаят преустановяване на паричното затягане. Всъщност, дори преди централните банки да обърнат курса, инвеститорите може да очакват, че те ще бъдат принудени да го направят. Това може да ги накара да започнат да купуват както държавни облигации, така и акции, с надеждата за парично разхлабване.
През последния цикъл основната лихва на Федералния резерв достигна своя връх на ниво от 2,25-2,5%. В края на юли 2019 г. Фед намали лихвите, позовавайки се на „глобалните развития“ и „приглушения инфлационен натиск“. Но сега инфлацията в САЩ е 7 процента и Фед със сигурност трябва да вдига лихвите, докато тя не бъде поставена под контрол.
Биковете ще си мислят, че всяка промяна нагоре в доходността на облигациите и лихвените проценти ще бъде временна, защото инфлацията в крайна сметка ще намалее. Така ще бъде възможно да се яхне всяка краткосрочна турбуленция. Но според мечките, за Фед ще бъде невъзможно да контролира инфлацията, без да нанесе сериозни щети на икономиката и пазарите.