Китай налива пари в Ирак, докато САЩ се оттеглят от Близкия изток

Ирак се превръща в един от най-големите бенефициенти на инициативата на президента на Китай Си Дзинпин „Пояс и път“, тъй като Китай задълбочава икономическите си връзки в Близкия изток чрез строителни и енергийни договори за милиарди долари.

Пекин е сключил нови строителни сделки в Ирак на стойност 10,5 млрд. долара през миналата година, което е част от „силната промяна“ в ангажимента му към Близкия изток въпреки по-широкия спад на изходящите китайски инвестиции, пише FT.

Това се констатира в доклад, публикуван от Центъра за зелени финанси и развитие към университета Фудан в Шанхай, с който медията разполага.

Усилията на Пекин да насърчи по-дълбоки икономически връзки с Ирак, вторият по големина производител на петрол в ОПЕК, съвпадат с нарастващото схващане сред арабските лидери, че САЩ се отдалечават от Близкия изток.

Изследователите посочват в документа, че петгодишният план на китайското министерство на търговията до 2025 г. обещава инвестиции в чужбина, включително проекти извън BRI, от 550 млрд. долара, което е спад от 25 процента в сравнение със 740-те млрд. долара, вложени в периода 2016-2021 г.

В страните от Близкия изток нивото на инвестициите в строителството и договорите се увеличава над четири пъти, най-вече в сферата на енергийната и транспортната инфраструктура.

Кристоф Недопил Уън, директор на Green Finance & Development Center, казва, че изследователите са „изненадани“ от степента на ангажираност на Китай с Близкия изток и арабските държави. „Вярвахме, че фокусът ще бъде много повече върху Югоизточна Азия“, допълва той, като подчертава, че се вижда силно изместване към Африка и страните от Близкия изток“.

Китай затвърди позицията си в региона през същата година, след като президентът на САЩ Джо Байдън официално сложи край на бойната мисия на страната му в Ирак и напусна Афганистан, като талибаните си върнаха контрола над страната.

САЩ задържат около 2500 войници в Ирак, където американски войници се бореха срещу екстремистите на „Ислямска държава“. Наличният персонал преминава към обучаваща и консултантска роля.

Докато Пекин разчита на Близкия изток за по-голямата част от вноса си на енергия, арабските държави разширяват отношенията и започват да прилагат китайски технологии, както и разширяват търговските отношения с втората по големина икономика в света.

Връзките между Пекин и Багдад се засилиха при Адел Абдул Махди, бившия иракски премиер, който през 2019 г. описа китайско-иракските отношения като готови за „квантов скок“.

Ирак е третият по големина износител на петрол за Китай. Служителите в Багдад искат още китайски инвестиции, за да помогнат за модернизирането на разпадащата се инфраструктура. Много западни компании не са склонни да инвестират в страната, която все още се разкъсва от политическа нестабилност и спорадични пристъпи на насилие.

Новите споразумения, подписани между китайски и иракски групи, включват голяма електроцентрала в провинция Кербала, възстановяване на международното летище в Насирия и разработване на газовото находище Мансурия близо до границата с Иран.

През декември Ирак подписа споразумение с китайските компании Power Construction Corporation of China и Sinotech за изграждане на 1000 училища, които ще бъдат платени чрез петролни продукти.

Кърк Соуел, издател на бюлетина Inside Iraqi Politics, казва, че макар Ирак да се стреми да засили връзките си с Китай през последните години, „не е като Ирак да се превръща в икономическа колония на Китай“. Той добавя, че притесненията сред иракските критици на споразуменията с Китай е колко от иракския петрол е заложен за изплащането на тези инвестиции. Това е въпрос, чийто отговор не е известен.

Си стартира инициативата „Пояс и път“ през 2013 г., но след години на бърз растеж темпът на отпускане на заеми по този мащабен проект се забавя.

През 2021 г. в 144-те държави, включени в инициативата, са договорените инвестиции са за 59,5 млрд. долара в сравнение с 60,5 млрд. долара през 2020 г., според доклада на Green Finance & Development Center. Стойността на договорите за миналата година е 45,6 млрд. долара при 37 млрд. долара за предходната година, а реално направените инвестиции са за само 13,9 млрд. долара в сравнение с 23,4 млрд. долара.

Според доклада нито един нов проект за въглища не е получил финансиране или инвестиции през 2021 г., докато сделките за зелена енергия са се увеличили до рекордните 6,3 млрд. долара.

Тези данни се публикуват във време на разгорещен международен дебат дали Китай тласка развиващите се страни в дългов капан, така че Пекин да конфискува активи при неизпълнени задължения. Безпокойството от нарастващото международно господство на Китай накара САЩ и ЕС през последната година да се опитат да се противопоставят на „Пояс и път“ със свои програми за финансиране.