"Звезда" или икономическа нищета - двете вселени на френската икономика

Остават само няколко седмици до първия кръг от президентските избори във Франция, а икономиката на страната процъфтява.

Растежът миналата година е бил 7% - най-високият от половин век и най-добрият в групата Г7. Безработицата от 8% е най-ниската от 15 години.

Ако приложите правилото на Джеймс Карвил - „Икономиката, глупако“ - президентът Еманюел Макрон би трябвало лесно да премине към втори мандат в Елисейския дворец на 10 и 24 април.

Може би. Всичко зависи от това как тълкувате правилото на Карвил, пише бившият международен редактор на Independent и 20-годишен кореспондент на вестника в Париж Джон Лихфийлд за Politico.

Карвил бе успешният мениджър на първата кампания за президент на Бил Клинтън през 1992 г. Прочутото му изказване е свързано не с „официалната“ икономика, а с „изживяното“ благополучие на избирателите – тяхното усещане за просперитет.

Американската икономика се възстановяваше силно в месеците преди вота и процъфтяваше малко след това. И въпреки това по време на кампанията бе очевидно, че растящите данни за БВП не са съживили духовете на страдащите сърца на американците. Клинтън спечели за сметка на тогавашния президент Джордж Буш-старши.

А сега превъртаме 30 години напреди от 1992 г. в САЩ до 2022 г. във Франция.

Макрон и финансовият му министър Брюно льо Мер заслужават да им се отдаде дължимото за начина, по който управляват френската икономиката през пандемията с Covid (макар и на цената на огромни държавни разходи и по-висок дълг). Американският икономист Пол Кругман наскоро написа в New York Times, че Франция е икономическата „звезда“ сред големите индустриални страни през последните две години.

В сърцата на французите обаче настроението е по-мрачно, особено сред тези с ниски и средни доходи.

Инфлацията през 2021 г. бе официално 2,8%. Но това не успява да покаже истинската история – особено за ниско платените.

Цените на енергията се вдигат, газът за отопление, използван широко в селските райони на Франция, е поскъпнал с 57% през първите 9 месеца на 2021 г. Цените на бензина и дизела сега е с 10 сантима по-високи, отколкото когато избухнаха протестите на Жълтите жилетки през 2018 г.

Наемите и цените на жилищата растат. Храните поскъпват заради скока в цените на суровините в цял свят.

Преди седмици имаш протести за по-високи заплати в 270 градове и села във Франция. Голямо социологическо проучване на Ipsos за France Inter миналата седмица показа, че разходите за живот са най-важният въпрос за избирателите в тазгодишната кампания.

Темата, която преобладава в дебата вдясно и крайнодясно – имиграцията и националната идентичност – е едва на четвърто място сред обществените тревоги.

„Има разминаване между публичния дебат – какво в кампанията, така и в медиите – и реалността на ежедневния живот на хората и особено на нискоквалифицираните работници“, казва Лоран Бергер, ръководител на умерената френска профсъюзна конфедерация CFDT за вестник JDD.

Макрон, който официално не е навлязъл в надпреварата, следи ситуацията с нарастващо безпокойство – дори тревога.

Правителството му се намеси, за да блокира огромните ръстове в цените на електроенергията, отчетени и в други европейски страни. Принуждавайки държавния енергиен гигант EDF да се възползва от финансовите си резерви и да продава на конкурентите си на дребно на загуба, Макрон се надява да поддържа увеличението в сметките за ток до 4% тази година.

Това не е всичко. Министър-председателят му Жан Кастекс обяви миналата седмица 10-процентно увеличение на данъчната облекчения, предоставени на хората, които ползват кола за работа. Субсидия от 100 евро на всички домакинства с ниски и средни доходи, обещана миналия ноември, бе преведена по банковите сметки в цял Франция през последните две седмици.

Кризата с разходите за живот едва ли е по вина на Макрон. Пред подобни проблеми са изправени всички развити държави, докато световната икономика се напасва към очевидното оттегляне на пандемията с Covid. “Вината не е моя“ обаче не е аргумент, който върви добре по време на избори.

Няма нужда да пресичаме Атлантика, за да се открият исторически прецеденти за действащ президент, свален заради икономическа нищета, понесена от обикновените хора в резултат на глобални събития.

Президентът Никола Саркози например загуби през 2012 г., след като пазарните и еврокризите от 2008-11 г. генерираха двоен ръст на безработицата и „реалните“ разходи за живот.

Саркози, точно както Макрон в момента, посочи официалните данни, които показваха, че французите са ставали все по-богати всяка година от мандата му. По-бедните и среднозаможни френски избиратели, тогава, както и сега, погледнаха към сметките си в края на месеца и не видяха да имат повече пари.

Макрон има няколко фактора на своя страна. Безработицата спада, а не расте. В изборите през 2012 г. икономическата нищета помогна да се издигне социалистически президент на власт. Тази година френската левица остава разпръсната и слаба въпреки обещаващите големи увеличения на социалните плащания и минималната заплата.

А другите съперници на Макрон? Крайнодесният Ерик Земур се интересува само от това, което вижда като дългосрочен упадък на Франция, а не от краткосрочните спадове в „реалните“ заплати.

Другият крайнодесен кандидат – Марин льо Пен, наистина направи покупателната сила част от платформата си. Тя иска, наред с другото, да намали данъците върху всички горива (докато в същото време твърди, че е ангажирана с действия срещу климатичните промени).

Десноцентристкият кандидат Валери Пекрес обеща 10% увеличение на всички заплати под 36 хил евро годишно – макар че сякаш сериозно се отдръпва от това си обещание – докато междувременно призовава за по-слаба държавна намеса в икономиката.

Нито една от идеите не е разпалила огъня на кампанията. Поне от гледна точка на икономиката Макрон има късмет, че съперниците му са неубедителни – засега.

Той има удобна преднина в социологическите проучване за първия кръг от изборите на 10 април. Рейтингът му на одобрение обаче започва да спада.

Скорошно проучване на IFOP за Journal du Dimanche показа, че одобрението за Макрон спада с 4 пункта за седмица до 37% - а разходите за живот са една от основните причини за това.

Когато официално влезе в надпреварата, вероятно идните дни, Макрон без съмнение ще потърси начин да „подслади“ ежедневния живот на френските граждани. Но с какво?

Всяко евро, което похарчи преди април, ще изглежда като заграбване на публичните фондове, за да помогне на кампанията си. Всяко дългосрочно обещание може да изглежда твърде неясно и ефимерно.

Франция на Макрон (по някаква причина) бе приветствана от New York Times и Financial Times като икономическа „звезда“ и неочаквания нов „локомотив“ на европейския растеж. Нищо от това обаче не плаща сметките за газ на французите.