Преди повече от век руският вътрешен министър Вячеслав фон Плеве казва: „Тази страна се нуждае от кратка, победоносна война, за да спре вълната на революцията“. През 1904 г., в разгара на нарастващото обществено недоволство от царското правителство, той вижда предстоящия руско-японски конфликт като желано отвличане на вниманието от вътрешните вълнения, пише за Financial Times професорът по икономика Сергей Гуриев
Неговата доктрина обаче имаше зрелищен обратен ефект. Руската империя наистина влиза във война с Япония, но претърпява катастрофално поражение; последвалата революция от 1905 г. принуждава царя да създаде първата руска конституция и парламент (Думата). Самият фон Плеве не доживява да види това - той е убит през 1904 г. от същите революционери, които прокламираната от него война трябваше да възпре.
Предвид исторически ниския рейтинг на Владимир Путин и песимистичните възгледи на руснаците за икономическите перспективи на страната им, е трудно да не си припомним мисълта на Фон Плеве. Независимо дали Москва нахлуе в Украйна или не, тя вече отвлича вниманието на света - и обикновените руснаци - от нарастващите й проблеми, като стагниращите доходи, корупцията и катастрофалното справяне с пандемията от ковид. Руският опозиционер Алексей Навални силно вярва, че това е мотивацията зад сегашния външнополитически „спектакъл“ на Путин.
Но политиката на ръба изисква достоверни заплахи. Ако войнственото говорене на Путин не беше подкрепено от необходимото движение на войски, той нямаше да бъде взет насериозно. И макар да не знаем дали войната наистина ще се случи, перспективата за конфликт вече нанесе щети на руската икономика. Само на 24 януари фондовият пазар се понижи със 7% в рубли; този спад беше придружен от отслабването на рублата и поевтиняването на държавните облигации. От началото на годината деноминираният в долари индекс RTSI загуби почти 20 на сто. Той се върна към нивата си отпреди пандемията, въпреки че петролът, основната експортна стока на Русия, струва една с трета повече, отколкото тогава. Представянето на руския пазар е особено поразително, като се има предвид, че цени на акциите по света сега се търгуват с 20 до 40 процента над върховете преди пандемията.
24 януари също така беше безпрецедентен по отношение на хода на централната банка на Русия да подкрепи рублата. Бюджетът на Русия е балансиран, когато цената на петрола е 44 долара за барел. Когато тя е по-висока, руското министерство на финансите използва свръх приходите от износ, за да попълва държавния резервен фонд, като облага петролните компании с данъци и предава тези постъпления на централната банка, за да купува тя долари. Тъй като днешната цена на петрола е почти двойно над въпросното ниво, централната банка би трябвало да инвестира сериозно в долари. На 24 януари тя преустанови тези покупки.
Защо пазарите са толкова нервни? Макроикономическият фундамент на Русия всъщност е много добър: нейният брутен вътрешен продукт вече е над нивата отпреди пандемията и според изданието “Фискален наблюдател” на МВФ тя е единствената голяма икономика, която е балансирала бюджета си за 2022 г., с прогнозиран фискален излишък през 2023 и 2024 г. Резервният фонд на Русия възлиза на 12 процента от брутния вътрешен продукт (БВП). Държавният й дълг е много нисък, така че централната банка може да потуши инфлацията чрез повишаване на лихвите без съществена фискална болка.
Но инвеститорите все още са уплашени. Въпреки високата цена на петрола, изтичането на капитали е голямо, а рублата е слаба. Прогнозните темпове на растеж на БВП са доста под средните за света. Това е така, защото пазарите вярват, че най-лошото тепърва предстои. Инвазията в Украйна все още не се е случила, но и не е изключена - а една война би означавала нови, тежки санкции. Малко вероятно е Западът да наложи петролно и газово ембарго на Русия, както направи срещу Иран. Русия е водещ износител на петрол (отстъпващ единствено на Саудитска Арабия) и основен доставчик на газ за Европа. Съюзниците от НАТО обаче имат силата да навредят значително на финансовата система на Русия.
Ето защо пазарите калкулират значително поевтиняване на рублата и спад в цената на руския дълг. В случай на инвазия е вероятно Русия да бъде лишена от достъп до платежната система Swift, най-големите й банки да бъдат поставени под пълни санкции, а активите на най-богатите й граждани да бъдат замразени. Макар Русия да има значителни резерви и свой национален (макар и несъвършен) заместител на Swift, тя ще изпита допълнителни финансови проблеми и банкови фалити, които ще окажат влияние върху покупателната способност на обикновените граждани.
Ще спре ли това Путин? През 2015 г. той каза: „Нашият суверенитет не се продава“, намеквайки, че финансовата цена няма да му попречи да претендира за територия, която смята за своя. Оттогава той всъщност засили репресиите, като си гарантира, че общественото недоволство няма да се превърне в осезаемо политическо предизвикателство. От друга страна, това може да е грешка - точно както се оказа с доктрината на Фон Плеве. Пазарната реакция спрямо рискованата политика на Путин вече сочи, че истинска война може да му струва много повече, отколкото е в състояние да понесе.
преди 2 години Ша кажа да не пишеш глупости бе пич. Вежда се че на бързо си попрочел нещо из нета след като се изпляска с тази опорка ама няма връзка с действителността. Татарския хаганат съществува към 350 години като държава и нито за МИГ не са си и помислили да се нарекат Българи ...*** кои са те .....твоите глупотевини са меродавни ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години На американците въобще не им пука за Украйна и никога не им е пукало Въпросът е , че сега след позорното бягство на САЩ от Афганистан , и предстоящото такова от Ирак и Сирия, и заради суперважните за Байдън избори през ноември т.г., които според соц.изследванията дем.партията гарантирано ще загуби, на Байдън му трябва като въздуха малка победа или поне имитация на такава, която медиите да раздухат като "спасение на света от руските варвари" Да , ама не ! "Агресорът" се прави на разсеян и не "настъпва с танковите си колони" Даже клуонът Зеленски започна да твърди, че те нищо като подготовка за военни действия срещу Украйна не виждат и не наблюдават, на което им размахват пръст и им заповядват да мълчат. А това потвърждава версията , че ако няма война, то тя трябва да се изобрази, както правят в Холивуд, или както Колин Пауел размахваше в ООН епроветка с прах за пране като бактереологичното оръжие на Садам Хюсеин. Опит има и то твърде богат! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години След нашествието на хуните тюркски народи се установяват на полуострова. След унищожаването на Златната орда от Тимур, те сформират независимо Кримско ханство през 1441 г. под управлението на династията на Чингис хан.Тоз Ченгиз Хан се твърди че е отколяното на рода Дуло , ти ко ша кайш по темата отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години 650 г Има карти на Велика България 2/3 в българско 1/3 византийско отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Кримските татари - етнически българи? Хахаха...! Те що не знаят? Ти верно, да не си фен на онези теории, според които египетските мумии са завивани в родопски одеала? :lol: отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Та тези заселени в България по онова време в момента в по-голямата си част се водят за етнически Турци , но всъщност са етнически Татари.......и не си и помислят да те послушат и да се обявят за етнически Българи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Абе човек стига вади тези неверни опорки бе.....Крим бил населен 100 % с етнически Българии дето ги били нарекли Татари . Аре стига простотии. Татарите там са си имали държава няколко стотин години , била е васална на Османската империя , И НИКОГА НЕ СА СИ И ПОМИСЛЯЛИ ДА Я КРЪСТЯТ БЪЛГАРИЯ . Що ли ? Ми просто щото не са Българи а Тюрки. Между впрочем голяма част от тях са изселени още при завоюването на Крим от Екатерина Велика и Османския султан ги е заселил в Бъългарските земи между Русе, Шумен, Варна, Каварна и Силистра....... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Е де , то да е само един факт - масовите разтрели , масовите присъди , масови изселвания ( апропо населението на Крим населението от етнически българи после за звучност наречени кримски татари е 100 % изселено и заменен с руси за да можете 100 г по късно да обеснявате на всички ,че Крим бил руски) та Голоморода не е факт , а част от пейзажа нарисуван от Сталин отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Факта е че ситуацията в целия свят 1929 се сговнява много, в САЩ дето не са имали никакви военни действия на своя територия губят близо 50 % от БВП-то си. Представи си какво се случва в страни изтерзани допълнително от войната. Гладът в Германия след ПСВ война съчетан със световната икономическа криза довежда Хитлер на власт. Та ваденето на един факт от цялата история хич не е правилно .....света гладува през тези периоди , някои повече , други по-малко поради спецификите на всяка държава .... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Голодоморът в Казахстан отнася около 50% от населението. отговор Сигнализирай за неуместен коментар