Тъй като Федералният резерв е готов да повиши краткосрочните лихвени проценти, за да се бори с инфлацията, немалко инвеститори се притесняват, че по-високите лихви ще потопят акциите. Но има също толкова много причини да мислим, че ще се случи обратното, пише за Bloomberg Нир Кайсар, основател на компанията за управление на активи Unison Advisors.
Безкрайно повтаряната идея, че лихвените проценти и цените на акциите се движат в противоположни посоки, се основава повече на теория, отколкото на данни. Теорията е, че цените на акциите отразяват настоящата стойност на бъдещите печалби, дивиденти или парични потоци на компаниите - изчисление, което изисква лихвен процент за „дисконтиране“ на бъдещите долари до настоящето. Колкото по-висок е лихвеният процент, толкова по-малко бъдещите пари струват днес и обратно. Следователно, когато лихвите се повишават, цените на акциите спадат.
Много американски инвеститори са убедени, че точно на това са били свидетели многократно през последните две десетилетия. Те казват, че това започна, когато Фед намали лихвените проценти в началото на хилядолетието в отговор на спукването на дотком балона, вдигайки акциите през следващите години до финансовата криза от 2008 г. Това се случи отново, когато Фед свали лихвите близо до нула след финансовата криза и ги запази на това ниво в продължение на години, задействайки един от най-дългите бичи пазари в историята. Ситуацията се потрети, когато Фед върна лихвите обратно почти до нулата в отговор на пандемията, което накара широките индикатори за фондовия пазар да се удвоят само за малко повече от година.
Като оставим настрана, че е прибързано да се правят заключения от само три случая, два от които включват исторически спадове, които дадоха на акциите много основание за възстановяване, има много други причини да бъдем скептични, че лихвените проценти движат пазара. От една страна, инвеститорите в акции вземат решения въз основа на различни фактори, много от които имат малко или нищо общо с лихвените проценти или дори с бъдещите перспективи на компаниите, като технически анализ, съображения, базирани на стойността, или просто спекулации. Така че идеята, че цените на акциите единствено или дори в голямата си част отразяват настоящата стойност на бъдещите парични потоци на компаниите, не е добре обоснована в действителност.
Това може да обясни защо по-дългата история на лихвените проценти и оценките на акциите не показва никаква надеждна обратна връзка. Корелацията между доходността на 10-годишните щатски ДЦК и циклично коригираното съотношение цена-печалба за фондовия пазар в САЩ е само леко отрицателна (-0,21) през последните 140 години. Имало е много пъти, когато лихвените проценти и оценките на акциите са били едновременно над или под средните си стойности, опровергавайки идеята, че лихвените проценти непременно тласкат акциите в обратна посока. (Корелация от 1 предполага, че две променливи се движат перфектно в една и съща посока, а от минус 1 - в противоположната.)