За разликата в заплащането между мъжете и жените

Всички знаем, че има разлика между парите, които печелят мъжете, и тези, които икарват жените, но не бях наясно колко огромна все още е тя, пише Тим Харфърд за Financial Times. Дори в егалитарна Финландия мъжете печелят с една трета повече от жените. В Обединеното кралство и САЩ мъжете изкарват с две трети повече. В Нидерландия и Австрия мъжете печелят двойно повече, а в Япония - четири пъти повече от жените.

Тези зашеметяващи цифри (от проучване от 2017 г. на икономистите Хенрик Клевен и Камил Ландаис) се отнасят не за заплащане на една и съща работа, а за общата разлика в доходите на пазара на труда между мъжете и жените. Тази разлика съществува не само защото жените са средно платени по-малко от мъжете, но и защото те вършат много повече домакинска работа, която изобщо не се заплаща.

Макар че е естествено да мислим за такива огромни различия като за проблем на справедливостта, също така е полезно да ги погледнем и като проблем на ефективността. Ако в Япония мъжете като цяло печелят четири пъти повече от жените, какво ни казва това за прахосването на женски талант? (Колко японски мъже биха били брилянтни татковци, които да си стоят вкъщи, ако имаха тази възможност?) Япония е изключителна в това отношение сред богатите страни, но същият модел може да се види в развития свят като цяло.

Наскоро Лондонското училище по икономика стартира Центъра за равно представителство в икономиката, чиято цел е да намери „ефективни начини за подобряване на представителството на жените и малцинствата на работното място“. Едно от първите изследователски проучвания на центъра, което все още тече, има за цел да оцени количествено проблема с неизползваните таланти чрез разглеждане на предпандемични данни от мултинационална компания, обхващаща около 100 000 служители в 100 държави. Изследователите, икономистите Нава Ашраф, Ориана Бандиера, Вирджиния Мини и Виктор Куинтас-Мартинес, са в състояние да сравнят заплащането, получавано от еднакво опитни мъже и жени. Както може би се опасявате, има разлика: мъжете получават средно повече от жените.

Контраинтуитивното в данните е, че в някои страни разликата в заплащането се обръща: жените са платени повече от мъжете. И тези държави не са тези, които може би очаквате. Това са места като Пакистан, където малко жени работят платена работа изобщо.

Какво обяснява това? Просто, че в страна, където бариерите пред платената работа за жените са високи, малкото жени, които имат работа в мултинационални компании, са изключително добри. Те са платени по-добре от средния мъж.

Това предполага, че има жени извън работната сила, които, ако имат платена работа, биха били доста над средното ниво, дори и да не са суперзвезди. Ако бариерите пред тяхното участие в работната сила могат да бъдат намалени, те биха повишили производителността на компаниите, които ги наемат.

„Ако бариерите се изравнят“, казва професор Бандиера, „някои мъже ще излязат от работната сила, някои жени ще влязат, и производителността ще се увеличи с 32 процента“.

Това потенциално увеличение на производителността - почти с една трета - е средното за всички изследвани страни; в местата с особено неравностойно участие в работната сила то е много по-високо. Това са доста много пари, които оставят на масата.

„Някои хора са добри в някои неща, а други - в други“, посочва Бандиера. „Но има голямо несъответствие между тези способности и начина, по който всъщност разпределяме ролите. Полът е най-очевидният пример за това несъответствие."

Тъй като икономиката и справедливостта сочат към по-голямо равенство, не е изненада, че наблюдаваме известен напредък през десетилетията. Този напредък обаче е бавен.

Бандиера се надява, че пандемията, която разтърси начина, по който всички работим, може да ускори нещата. Но докато всички харесваме оптимистите, скорошно изследване на Института за фискални изследвания (IFS) насочва към по-мрачно заключение.

Когато британските училища бяха затворени през пролетта на 2020 г., а много хора се опитваха да вършат офис работа от вкъщи, семействата разместиха домашните задължения, за да се справят с постоянното присъствие на деца. Алисън Андрю и нейните колеги от IFS откриха, че в домакинства, в които бащата печели повече от майката, мъжете вършат много по-малко домакинска работа и отделят по-малко грижи за децата от жените, като същевременно упражняват по-платена работа. Това може би се дължи на икономическата логика.

Но дори и в домакинства, в които майката изкарва повече от бащата, жените отделят повече грижи за децата, вършат повече домакинска работа и по-малко платена работа от мъжете. Икономическите стимули имат значение, но нашите полови предразсъдъци за това кой се грижи за домакинската работа имат своя собствена порочна сила.

С течение на времето има напредък, особено при образователните постижения на жените, които в Обединеното кралство сега е по-вероятно от мъжете да завършат университет. Но това е кампания, която трябва да се води на много фронтове. Неравенството между мъжете и жените не показва признаци на изчезване от само себе си.