Германският външен министър Аналена Бербок се срещна с колегата си Сергей Лавров в Москва във вторник, след посещение в Киев предния ден. Може да се каже, че я последва западен вятър. САЩ и техните европейски съюзници запазиха позициите си в три кръга от преговори с руснаците миналата седмица. Те са готови да обсъдят мерките за контрол на оръжията и за изграждане на доверие, но ключовите искания на Кремъл не бяха разгледани, пише за Financial Times Констанце Щелценмюлер, ръководител в Brookings Institution.
За съжаление, докато западните столици размишляват дали и как Владимир Путин би могъл да изпълни заплахата си от „военно-технически мерки“ в отговор на обединената съюзническа позиция, Европа се оказва в своя собствена перфектна буря. Тя е изправена пред криза с цените на газа и доставките, което я прави уязвима на политически изнудване.
„Енергийната трилема“ е термин, който описва способността на държавите да предоставят енергия, държейки сметка за екологичната устойчивост, социалното въздействие и сигурността. Европа приоритизираше първите два критерия, докато пренебрегваше третия. Сега плаща цената.
„Зелената сделка“ на ЕС цели да направи Европа въглеродно неутрална до 2050 г. и да намали вредните емисии с най-малко 55 процента до 2030 г. Това са похвални цели, предвид опасностите от изменението на климата, и се подкрепят от европейското обществено мнение.
От години европейските страни субсидират възобновяемите горива и преминаването от въглища или ядрена енергия към относително по-чистия природен газ. Третият енергиен пакет на ЕС от 2009 г. либерализира газовите пазари и разби монопола на Газпром върху европейския газов пазар. Механизмите за фискални трансфери на ЕС имат за цел да помогнат на по-слабите европейски икономики през този преход.
Но рязкото възстановяване на търсенето след спада по време на пандемията, свиването на производството на газ в Европа и неуспехът да се попълнят хранилищата след суровата зима миналата година, както и огромното търсене от Китай, доведоха до месеци на нестабилност на енергийния пазар. Цените на газа скочиха.
Русия, която осигурява над 40% от вноса на газ в ЕС, отрича да ограничава доставките за Европа. Но Путин се присмива на ЕС, че сам си е причинил нестабилността на предлагането. Ако германските регулатори одобрят газопровода "Северен поток 2", руският газ отново ще потече в изобилие към Европа, намеква той. Шефът на Международната агенция по енергетика (МАЕ) Фатих Бирол, каза, че Русия „би могла да увеличи доставките с поне една трета“, ако пожелае.
В петък цените на газа скочиха отново след твърдението на Кремъл, че преговорите през седмицата не са успели да отговорят на исканията му. Не се изисква много въображение, за да се предвиди експлозивният ефект върху енергийните проблеми на Европа от евентуална войната на Русия с Украйна.
Управляващата коалиция в Берлин има свои собствени „трилемни” проблеми. Тя има за цел постепенно да премахне ядрената енергия до декември 2022 г., а въглищата - до 2030 г. Правилата за опазване на околната среда позволяват на малки групи с интереси да водят дела срещу нови вятърни турбини или електропроводи. Робърт Хабек, министърът на икономика от партията на Зелените, представи амбициозна програма за климатичен преход миналата седмица, но изглежда вероятно да загуби битката с ЕС, който иска да етикетира газа и ядрената енергия като зелени инвестиции.
Що се отнася до енергийната сигурност, Германия е основният чуждестранен купувач на Газпром. През 2021 г. около 50-75% от нейния внос на газ идваше от Русия. Капацитетът за съхранение на газ в Германия е най-големият в ЕС, а Газпром притежава много от подземните съоръжения. „Северен поток 2“, веднъж влязъл в експлоатация, ще затвърди енергийната зависимост на Германия от Русия и ще даде на Кремъл лост спрямо икономическото сближаване на Европа.
Но заплахите и изнудването от страна на Путин разделят Берлин. Бербок и Хабек настояват, че опцията за окончателно спиране на газопровода трябва да бъде на масата, за да възпира Кремъл. Няколко висши социалдемократи публично изразиха несъгласие. Министърът на отбраната Кристине Ламбрехт дори каза, че "Северен поток 2" не трябва да бъде "въвличан в този конфликт" - това в деня на гласуването в Сената на САЩ относно санкциите срещу газопровода, които администрацията на Байдън направи всичко възможно, за да отклони.
Сред тези търкания един човек има властта да направи потенциално решаваща намеса. Той е Олаф Шолц, социалдемократическият канцлер на Германия, чиито изявления досега относно кризата варират от изключително предпазливи до свръх предпазливи. Междувременно ще разберем дали Бербок е имала шанса в Москва да се срещне с руското гражданско общество, както бе планирано. Членовете на „Мемориал”, силово разпуснатата група за граждански права, или Дмитрий Муратов, съосновател на независимия вестник „Новая газета” и съносител на Нобеловата награда за мир за 2021 г., биха могли да напомнят на Берлин какво значи истински кураж.
03:45 | 12.09.22 г.