Ердоган не може да се опълчи на законите на икономиката

Турският президент Реджеп Ердоган прекара по-голяма част от миналата година в опити и провали да се противопостави на икономическата логика. За доброто на турския бизнес и потребители, да не говорим и за неговото собствено политическо бъдеще, по-добре да смени курса, пише Bloomberg в редакционен коментар.

Обратно на повечето традиционни икономисти, Ердоган от дълго време е убеден, че увеличаването на лихвените проценти – което той описва като „майката и бащата на цялото зло“ – насърчават, а не забавят инфлацията.

Той се раздели с ключови свои приближени, които не бяха съгласни с възгледите му, включително двама финансови министри и трима гуверньори на централната банка само в рамките на три години. Но дори и на фона на светкавичния ръст на цените и срива на лирата, централната банка чинно намали лихвите с още 500 базисни пункта между септември и декември. За да убеди гражданите да запазят своите топящи се депозити в лири, правителството наскоро обеща собственици им да бъдат компенсирани в случай на ново обезценяване на лирата спрямо щатския долар.

Очаквано резултатите бяха катастрофални. Инфлацията през декември достигна 36% спрямо същия месец на предходната година – най-високото годишно равнище от близо две десетилетия. Лирата загуби около 46% от стойността си през предходната година въпреки краткото възстановяване след представянето на новата схема за депозитите. Реалните възнаграждения намаляват; турците се редят на опашки за хляб, а мнозина напускат страната в търсене на по-добри възможности в чужбина.

Няма много причини да мислим, че експериментът на Ердоган с гаранциите по депозитите ще подобри нещата. Повечето икономисти прогнозират, че се задава дори още по-висока инфлация, тъй като валутата продължава да се обезценява. А спазването на обещанията за депозитите може да струва скъпо на правителството. S&P и Fitch Ratings понижиха прогнозите си за рейтинга на турския държавен дълг до отрицателни.

В интервю за Bloomberg News новият турски финансов министър Нуредин Небати заяви, че правителството очаква страната да влезе в периода на общи избори догодина с едноцифрена инфлация. Въпреки увереността на министъра растящото обществено недоволство вдъхва нова сила на турската опозиция. Рискът е, че Ердоган може да избухне под напрежение. Макар че турският президент наскоро показа признаци, че иска да зарови томахавката с бившите си противници в чужбина, това няма да ограничи атаките срещу враговете у дома. Ердоган вече отправи остри предупреждения към протестиращите по улиците. Някои анализатори дори се опасяват, че той може да се опита да саботира изборите през 2023 г., за да остане на власт, вкарвайки страната и в конституционна криза.

Но има далеч по-лесен и ефективен начин напред: Ердоган трябва да остави централната банка да си свърши работата. Той го е правил в миналото, позволявайки шоково увеличение на лихвите преди изборите през 2018 г., което трябваше да е решение на подобна валутна криза. Макар централната банка да твърди, че е приключила с облекчаването на паричната политика засега, ще са необходими далеч по-силови мерки. За да се стабилизира лирата в миналото, посочват от Bloomberg Economics, лихвите трябваше да превишават равнището на инфлацията с 2 до 3 процента. Това означава, че може би ще е необходима серия от увеличения.

Тазседмичната среща на ръководството на централната банка би било добро начало. Колкото по-дълго регулаторът чака за увеличаване на лихвите, толкова по-горчиво ще е хапчето, което в крайна сметка ще трябва да се изпие. Неспособността да се действа ще изпрати страната в още по-дълбока криза и Ердоган ще трябва да обвинява само себе си за това.