Дрънкането на оръжия на границата между Русия и Украйна и противопоставянето със Запада разкриват разделения в новата управляваща коалиция на Германия. Това е и ранен външнополитически тест за канцлера Олаф Шолц.
Във вторник външният министър Аналена Бербок от „Зелените“, един от коалиционните партньори, ще бъде в Москва, за да се срещне с руския си колега Сергей Лавров за разговори, които тя се надява да доведат до деескалация на напрежението на украинската граница, пише Politico.eu.
Поредица от срещи миналата седмица между Русия, САЩ и съюзниците на Вашингтон от НАТО, както и членове на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, не успяха да тушират напрежението и Москва продължава да заплашва с военни действия, ако Западът не изпълни исканията ѝ, вкл. да даде гаранции, че Украйна и Грузия никога няма да се присъединят към НАТО.
Бербок се застъпва както за диалог с Русия, така и за по-строга линия спрямо Кремъл. Посещението ѝ в Москва се усложнява от противоречиви сигнали, идващи от Социалдемократическата партия (SPD) на канцлера.
Разделенията в германската коалиция са особено видими, когато става въпрос за спорния газопровод „Северен поток 2“, който критиците определят като „геополитическо оръжие“, което Москва може да използва срещу Украйна или ЕС. За проекта САЩ предупреждават, че ще бъде обект на всеобхватни санкции в случай на нападение срещу Украйна.
Висши политици от SPD защитават "Северен поток 2", включително министърът на отбраната Кристин Ламбрехт и генералният секретар на партията Кевин Кюнерт, които миналата седмица казаха, че газопроводът не трябва да се свързва по никакъв начин с руско-украинското напрежение. Това повдига въпроси относно сериозността на многократните предупреждения към Москва от Германия и ЕС, че всяка по-нататъшна агресия срещу Украйна ще има „сериозни последици“.
Самият Шолц също зае мека линия и миналия месец дори заяви, че газопроводът е просто „проект за частна икономика“, т.е. няма няма политическо измерение – мнение, което е силно оспорвано от Киев и от страните членки на ЕС от Източна Европа.
По време на посещение в Мадрид в понеделник Шолц избегна репортерски въпрос дали все още е на това мнение и вместо това каза, че Москва ще плати "висока цена" за атака срещу Украйна.
Социалдемократите в Германия имат дълга история на по-мека позиция спрямо Русия, особено чрез т. нар. Ostpolitik на бившия канцлер Вили Бранд, който търсеше дипломатически ангажимент със Съветския съюз и комунистическите източноевропейски страни в края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век.
Съвсем наскоро друг бивш канцлер на SPD, Герхард Шрьодер, се превърна в символ на тесни икономически връзки с Москва като председател на комитета на акционерите на Nord Stream.
Някои социалдемократи обаче сега настояват за по-твърда линия. „Трябва да е ясно за всички страни, че в случай на по-нататъшна военна ескалация срещу Украйна не можем просто да се върнем към обичайния си бизнес“, казва пред Politico Михаел Рот, бивш министър на Европа, а сега председател на комисията по външни работи на Бундестага.
„ЕС трябва да постави на масата всички опции — включително „Северен поток 2“. Не можем просто да продължим както преди“, добавя Рот. „Това определено не е въпрос само на Германия; ще трябва да се обсъди съгласувано с ЕС“, смята още той.