Ще избегне ли Байдън съдбата на Картър?

Не е нужно да сте над 50 години, за да видите днешните паралели в Америка със 70-те години на миналия век. Това десетилетие предлага моментално разпознаваема висока инфлация, политически самотек, спираловидна престъпност и зловеща геополитика. Но не е нужно и да приравнявате Джо Байдън с нещастния Джими Картър, чието президентство заслужава по-високи оценки, отколкото историята му даде. Не се очертава да има нов Роналд Рейгън. След Байдън ще дойде възродилият се Доналд Тръмп или подобен нему. Целта на Байдън трябва да бъде да избегне съдбата на Картър, пише Едуард Люс за Financial Times.

Събитията - и атмосферата - правят това все по-трудно. Подобно на Картър Байдън открива колко малко възможност има Белият дом да повлияе върху честотата на убийствата в САЩ, потребителската инфлация или военните амбиции на Русия. Както и при Картър, той така или иначе е обект на обвинения. Убийствата отчетоха най-големия си скок през 2020 г., преди Байдън да встъпи в длъжност, но продължиха да се увеличават миналата година. Нарастващата годишна инфлация, която достигна 7% през декември - най-високата от 1982 г. - до голяма степен е функция на пандемията, въпреки че Байдън може да преоцени благоразумието на фискалните стимули за 1,9 трилиона долара от миналия март.

Руският президент Владимир Путин не е направил нищо от рода на мащабната съветска инвазия в Афганистан през 1979 г. Но струпването на войски на границата с Украйна представлява също толкова голямо потенциално предизвикателство за глобалната позиция на Байдън, колкото агресивният СССР беше за Картър. В действителност Картър беше много по-твърд, отколкото предполагаше репутацията му. Но назначаването от него на Пол Волкър за председател на Федералния резерв и подкрепата за афганистанските муджахидини са стъпки, свързвани повече с Рейгън. В някои отношения действията на Рейгън, за разлика от думите му, бяха по-малко решаващи от тези на Картър. Но американската общественост мисли другояче. Байдън трябва да го има предвид. Повърхностните впечатления - за пасивност и намаляваща енергия - са трудни за изместване, след като се формират веднъж. Политиката предлага оскъдно пространство за преоценка.

Въпросът е дали избирателите смятат, че Байдън държи здраво властта. На практика той има по-малко власт, отколкото отговорност. Ключ към общественото доверие е впечатлението за контролираща позиция. Картър позорно се провали на този тест през 1979 г. със своето „кризисно“ обръщение, в което той размишляваше за кризата на доверието в страната - „фундаментална заплаха за американската демокрация“. В обръщението привидно ставаше дума за енергийната сигурност на САЩ във време на галопиращи цени на петрола. Това, което гласоподавателите чуха обаче, беше лидер, оплакващ духовния упадък на Америка. Той не използва думата "престъпление". Инфлацията беше спомената само мимоходом.

В сравнение с това, пред което е изправен Байдън, вътрешните предизвикателства на Картър изглеждат почти завидни. За разлика от Картър, който имаше голямо мнозинство и в двете камари на Конгреса, Байдън няма много възможности да прокарва законодателство. Перспективите за неговия план „Да изградим отново по-добре“ и двата законопроекта за демократична реформа, на които дава приоритет, са мъгляви. Той трябва да получи високи оценки за добрите си намерения. Но обявяването на нещо за екзистенциален приоритет е пистолет, с който можете да стреляте само веднъж. Ако се окаже, че той е зареден с халосни патрони, електоратът ще забележи. Речта на Картър за кризата беше запомнена с липсата на разрешимост на проблемите; никой президент не може да се справи с духовна криза. Байдън поне си е поставил цел, която теоретично може да постигне. Но може ли да убеди нацията?

Въпреки че тогава никой не го знаеше, 70-те години бяха преходно десетилетие между епохата на Новия курс на Франклин Рузвелт от 30-те и преминаването към идеологията на свободния пазар през 80-те при Рейгън. Без да застъпва нито едното, но със следи и в двете, Картър бе сирак на историята. Началото на 2020-те има подобно преходно усещане. Епохата на „неолиберализма“ от 80-те приключи. Не е ясно какво ще го замени. Една от възможностите е американска версия на фашизма - нещо, което наистина може да се случи. Би било нативистко и безмилостно от гледна точка на средствата си за запазване на властта. Тръмп осигури на Америка генералната репетиция. Декларираната позиция на Байдън е да предотврати това да се случи.

Друга възможност е продължаваща закостенялост на институциите в САЩ. Това също напомня на 70-те години - съветската версия, а не американската. Москва при Леонид Брежнев беше геронтокрация*. Както каза Збигнев Бжежински, съветникът по националната сигурност на Картър, СССР обърна законите на естествения подбор: еволюцията беше наказана. Възрастта на американските лидери не е обнадеждаваща. Тръмп е на 75. Байдън е на 79, както и Мич Макконъл, лидерът на републиканците в Сената. Нанси Пелоси, председател на Камарата на представителите, е на 81. Едва ли е успокояващо да се отбележи, че те стартираха кариерите си през 70-те. Повечето от тези, които чакат в кулоарите на властта, не са много по-млади.

* форма на държавно управление, при която цялата власт принадлежи на съвет на старейшините - бел. ред.