Бащата антиваксър на едно 13-годишно момче - интелигентен, образован мъж в началото на петдесетте си години - почина миналия месец от ковид. Отидете във фийда му в Twitter и ще видите обичайната история: той предупреждава последователите си, че правителствата са се „радикализирали“, ваксините на Pfizer са опасни, а продължителният коронавирус е умишлено създаден, след което туитва небрежно, че е дал положителна проба, преди фийдът му да замълчи завинаги.
Много ваксинирани хора се подиграват на смъртни случаи като този. Това е грубо, всички правим грешни избори всеки ден. Но те обикновено не ни убиват. Преди всичко обаче, ваксинационното злорадство игнорира изоставените хора, пише Саймън Кюпър за Financial Times.
Най-тежката вреда, която антиваксърите нанасят, е на техните семейства, които те излагат на ежедневна опасност и след това понякога ги потапят в неизразима скръб. Вредата ще отекне през поколенията. Как ли ще оформи тя милионите опечалени и връзката им с останалите от нас?
За повечето жители на богатите страни ковид вече не е смъртоносен, но за (доброволно) неваксинираните това е клане, което те не разбират. Техният риск от смърт, свързана с коронавируса, е 14 пъти по-висок от този на ваксинираните хора, посочва Рошел Валенски, директор на Центъра за контрол на заболяванията в САЩ.
Само между юни и ноември 163 000 смъртни случая от ковид в САЩ можеше да бъдат предотвратени чрез ваксинация, изчислява фондацията Kaiser Family. Това е почти двойно повече от всички американски жертви на войните в Корея, Виетнам, Афганистан и Ирак - и неваксинираните продължават да умират безсмислено.
При всяка смърт на неваксиниран в Америка около девет души губят баба/дядо, родител, брат/сестра, съпруг/а или дете. Вероятно най-разтърсващото нещо около коронавируса е безмилостното осиротяване, което предизвиква, напомнящо за HIV епидемията в Африка или Големия грип от 1918 г. Помислете за децата на Кевин и Мисти Мичъм, двойка в четиридесетте си години, които решиха да не се ваксиниранат и починаха от ковид рамките на дни през октомври.
Загубата рано на родител е една от големите житейски травми. Опечалените деца често изпадат в депресия (поради което основната ми житейска цел е да бъда до децата си поне докато навършат 18 години). Но когато родителят е антиваксър, отнет от ковид, детето може да се почувства засрамено в мълчанието си заради ненужната смърт, която някои хора винаги ще смятат за фарс.
12:12 | 13.09.22 г.