Точно в 10,07 ч. генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг постави началото: започна Съветът на тридесетте съюзници с Русия, първият от две години и половина насам. Преди това той разведе из залата ръководителя на руската делегация, заместник-министъра на външните работи Александър Грушко, и го представи на всеки представител на съюзниците. Поздравиха се с протегнат юмрук - съвсем приятелски. Срещата продължи четири часа, след което Столтенберг и американският заместник-държавен секретар Уенди Шърман се появиха един след друг пред представителите на пресата. Грушко искаше да говори по-късно следобед, но не в централата на Алианса, а в руското посолство в Кралство Белгия, в другия край на града.
„Не беше лесна дискусия", каза Столтенберг, обобщавайки срещата. Имаше „много сериозен и пряк обмен на мнения" за ситуацията в Украйна и последиците за сигурността на Европа. „Между съюзниците от НАТО и Русия има значителни различия по тези въпроси“, добави той.
Всичко останало, разбира се, щеше да е изненада - затова и се състоя срещата. НАТО заяви готовността си за по-нататъшни срещи за по-задълбочено обсъждане на контрола върху въоръженията, „включително реципрочни ограничения на ракетите и ядрените стратегии", както заяви Столтенберг. Организацията също така изтъкна установяването на преките комуникационни канали с Русия, като отново откри наскоро закритото представителство на НАТО и офиса на Алианса в Москва.
„Нямаше ангажимент за деескалация"
Първоначално руската страна не реагира. Това също беше очаквано. Още в началото на тази дипломатическа седмица руската страна заяви, че иска да изчака резултата от трите срещи в Женева, Брюксел и Виена, където този четвъртък ще се проведе срещата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Във всеки случай руснаците не изключват възможността за по-нататъшни преговори, подчерта американският ръководител на делегацията Шърман. Сега те ще се консултират с президента Путин относно по-нататъшните стъпки. „Те самите може би все още не знаят“ как да постъпят.
Дипломатите определиха срещата като „делова" и „интерактивна". Трима-четирима членове на НАТО са се изказвали, преди Грушко или заместник-министърът на отбраната Александър Фомин да отговорят. Обсъдени са основните въпроси и всички страни от НАТО са се изказали. Столтенберг, в качеството си на председател на Съвета, е бил в ролята на „неутрален" модератор. Позицията на Алианса е била представена от неговия заместник Мирча Джеоана. Румънецът изрично призова руснаците да изтеглят войските си от украинската граница. Това обаче остана без отговор. „Нямаше ангажимент за деескалация", каза Шърман след това, като добави, че руснаците не са изключили този вариант.
Това беше типично за този ден, в който НАТО искаше да разбере дали Москва проявява сериозен интерес към дипломацията или преговаря само наужким, за да може да предприеме след това изненадващи военни действия. В крайна сметка имаше преговори. Което в никакъв случай не се подразбира от само себе си. Последният Съвет НАТО-Русия се проведе през юли 2019 г. През трите години преди това двете страни се бяха срещали девет пъти, но предимно разговаряха по малковажни теми. Атмосферата беше хладна, понякога откровено враждебна. Съветът е създаден през 2002 г. на срещата на върха на НАТО в Рим, за да насърчава „постигането на консенсус, консултациите, съвместните решения и действия". Имаше работни групи по най-различни теми - от Афганистан до контрола над въоръженията. Той обаче не успя да предотврати войната в Грузия през 2008 г. и нахлуването в Крим през 2014 г. Оттогава отношенията се промениха напълно: Алиансът вече не гледа на Русия като на партньор, а като на противник.
Грушко беше постоянен представител на страната си в Алианса от 2012 до 2018 г. Дипломатът е един от най-дружелюбните представители на своята страна, счита се за професионалист и говори отлично английски език. За да бъдат представени равностойно, една трета от страните от НАТО изпратиха на срещата в сряда по-висши представители от посланиците си в НАТО. Германия беше представена от постоянния секретар Андреас Михаелис, а Обединеното кралство - от заместник-министър на външните работи.
В сряда Столтенберг даде ясно да се разбере, че „основните принципи на сигурността в Европа" не подлежат на преговори. Това се отнася за правото на суверенитет и териториална цялост и за правото на свободен избор на съюз. Това се отнася и за Украйна и Грузия, на които Алиансът предложи перспектива за членство в Букурещ през 2008 г., без обаче да посочи дата или график. „На днешното заседание на Съвета НАТО-Русия потвърдих основните принципи на международната система и европейската сигурност", написа Шърман в Twitter. „Всяка страна има суверенното право да избира своя път на развитие“, отбеляза тя.
23:39 | 13.09.22 г.