Как може да се съживи западащият лондонски фондов пазар?

Оценката от 3 трилиона долара, която Apple достигна наскоро, не е просто поразителен крайъгълен камък. Технологичната компания сега струва повече от целия британски индекс FTSE 100 - подчертавайки кризата на това, което дълго време беше един от водещите световни фондови пазари. За 15 години делът на Лондонската фондова борса в глобалната пазарна капитализация спадна от 8,5% на 3,6%. Въпреки че 2021 г. беше най-силната година за борсата по отношение на набирането на капитал чрез първични публични предлагания (IPO) от 2007 г. насам, за периода 2015-2020 г. на Лондон се падат само 5% от IPO-тата в световен мащаб. От януари 2015 г. FTSE 100 се е повишил с 13 процента, докато американският индекс S&P 500 скочи с около 130 процента, пише Financial Times в редакционен коментар.

Има ли значение това? Лондон има и други финансови предимства - в търговията с дълг, деривати и валути. Но жизненият пазар на акции е стълб на всеки глобален финансов център и на неговата инфраструктура от правни, счетоводни, банкови и инвестиционни фирми. Финансовата културата на британските инвеститори на дребно е по-слабо развита от тази на американските, но няколко милиона британци притежават акции, а милиони други имат пенсионни спестявания, инвестирани отчасти в акции. Тяхното богатство е засегнато, ако корпоративните оценки в Обединеното кралство изостават. Котираните във Великобритания компании също са в неравностойно положение.

Може ли Лондон да си пробие път обратно? Един от факторите за слабото му представяне е Брекзит, който засегна доверието в паунда и това на чуждестранните инвеститори, като това скоро няма да се промени. Но голяма част от разликата между САЩ и Обединеното кралство - и всички европейски пазари - е реално отсъствието на технологични гиганти, които съставляват лъвския дял от ръста на американските акции през последните години. За да процъфтява лондонският пазар, Великобритания трябва както да подхранва повече технологични стартъпи, така и - от решаващо значение - да примамва повече от тях да се търгуват у дома, вместо да се листват в чужбина, да остават непублични или да бъдат изкупени от по-големи чуждестранни играчи.

Прегледите миналата година на британската финтех индустрия и правилата за листване доведоха до полезни предложения. Някои, включително разрешаването на двойна структура на акциите в премиум сегмента на Лондонската борса - така че основателите да могат да ги котират, без да се отказват от контрола над компанията - и намаляването на минималния размер на търгувания дял, вече са въведени.

Поглеждайки отвъд липсата на технологични гиганти, ще видим много британски сини чипове да се представят по-зле в създаването на стойност от международните си аналози. Това повдига въпроси относно качеството на мениджмънта и дали правилата за управление, предназначени да бъдат „златен стандарт“, са затвърдили склонността към избягване на риска в корпоративната култура на Обединеното кралство, която винаги е била по-малко авантюристична от тази в САЩ.

Това може да се усложни от относителното влияние в Обединеното кралство на фондовете, търсещи доход, които дават приоритет на дивидентите и по този начин обезкуражават бизнеса да насочва доходите към инвестиции, създаващи стойност. Други части от инвеститорската екосистема също станаха по-малко склонни към риск. Регулаторът насърчи пенсионните фондове с дефинирани доходи, традиционно големи купувачи на акции, да инвестират в активи с по-предвидима - макар и по-малко амбициозна - възвръщаемост, за да намалят тяхната уязвимост към спад в стойността на акциите. Среднопретегленият дял на акциите във фондовете спадна от 61% през 2006 г. до едва 19% миналата година; делът на облигациите нарасна от 28 на 72 на сто.

Обръщането на тази тенденция би означавало компромиси. Имаше причини - като големите промени във финансирането на схемите - да се изисква по-голяма предпазливост на пенсионните фондове, а и има конкуриращи се претенции към техния кеш: правителството иска те да инвестират в инфраструктура като част от своя проект за икономическо изравняване в страната. Съживяването на фондовия пазар в Обединеното кралство също изисква културна промяна сред мениджърите и инвеститорите, както и насърчаване на акционерите да проявяват по-голям интерес към бизнесите, в които са инвестирани техните спестявания и пенсии. Това е дългосрочен проект. Но за да не се превърне Лондон в „Джурасик парк“, както се изрази един фонд мениджър, той си струва да се предприеме.