Отказът на Германия от ядрената енергия не обрича енергийния преход

През 2021 година цените на енергията в Европа полетяха нагоре. Дефицитът на природен газ изплаши много държави, че суровината няма да стигне през зимата и цената достигна рекордни нива, а тъй като газът е основен източник за производството на електроенергия, цената на тока също тръгна рязко нагоре, пише в анализ Bloomberg.

На този фон Германия затвори три ядрени централи и планира да спре и последните си реактори до края на 2022 година. Вероятно някой ще се запита защо една държава се отказва от нискоемисионен енергоизточник, когато планира енергиен преход. Особено ако се кани да запълни недостига на енергия с много по-замърсяващите въглища (при липсата на достатъчно газ).

Отговорът не е толкова прост.

Реално Германия се отказа от ядрените си централи през 2000 година, когато още не се коментираше енергийната трансформация и Зелената сделка на ЕС. Тогава парламентът реши да се откаже от централите, използващи уран, притеснявайки се от ядрени инциденти като този в Чернобил през 1986 година.

Тогавашният канцлер Ангела Меркел, която е дипломиран физик, направи всичко възможно да удължи срока на работещите реактори, но обеща да не строи нови централи. А след цунамито, което предизвика авария в централата във Фукушима, през 2011 година парламентът на страната отново постави въпроса за отказа от ядрената енергия. В страната се чуха и много призиви процесът да се ускори максимално.

Какво показват данните за производството на електроенергия в Германия през 2010 година и през 2021 година? Делът на ядрените централи е двойно по-малък, но това не води нито до ръст на производството от въглища, нито на производството от природен газ. За тези години Германия разчита все повече на възобновяемите енергийни източници за производството на електроенергия.

Източник: Bloomberg

Но разбира се, тези данни не могат да бъдат анализирани без допълнението, че зелената енергетика  получи огромни субсидии в първите години. Така германските данъкоплатци платиха милиарди (под формата на гарантирани цени) за развитието на сектора. Търсенето на соларни панели се оказа толкова голямо, че в Китай бяха създадени нови компании за производството им, а масовостта на процеса стана причина за значителния спад на цените. 

Сегашната управляваща коалиция планира да ускори въвеждането на зелената енергия и очакванията са за истински бум. А цената на соларната и вятърната енергия днес е съществено по-ниска от изградени вече централи, използващи изкопаеми горива.

Дали Германия би могла да постигне по-бързо своите екологични цели, ако не се отказваше от ядрените централи? Почти сигурно, ако вземем за пример Великобритания. Страната удължава живота на своите ректори и дори пристъпва към изграждането на нови в последните години. Затова и плановете са да затвори въглищните си централи още през 2024 година, или шест години по-рано от Германия.

Заради въглищата Берлин не успява да постигне климатичните цели в последните две години, а вероятно същото ще се случи и през следващите две години. Това поставя под съмнение, че Германия ще успее да се превърне във въглеродно неутрална икономика през 2045 година.

Без базовата ядрена мощност Германия ще трябва да разчита на изкопаемите горива, за да запълва дефицитите, особено на фона на планираната експанзия на електрическите автомобили. При положение, че плановете са отказ от въглищата през 2030 година, единствената възможност остава природният газ и Германия планира да го използва за мостова технология. Един ден плановете предвиждат газът да бъде заменен от зелен водород, посочва още Bloomberg.

В същото време Великобритания и Япония смятат да използват ядрената енергия за мостова технология и да има по-дълга и по-сериозна роля в енергийния преход.

Засега обаче германците нямат намерение да се връщат към ядрените централи, но много вероятно ще трябва да отворят кесиите още веднъж - за развитието на технологиите за съхранение на енергия, която да подкрепи зелените мощности. Защото теорията е лесна - изважда се мръсното производство и се заменя със зелени мощности. Междувременно мерките за енергийна ефективност намаляват потреблението.

Реалността обаче може и да не е толкова безоблачна.