Протестите в Казахстан показаха, че установеният в страната модел има много недостатъци, които предизвикват натрупване на недоволство сред милиони хора - тези, които са встрани при разпределянето на ресурсите. Но моделът е толкова дълбоко вкоренен в структурата на икономиката и политическия живот, че новият лидер трудно може да го промени, дори и да му се иска. Предлагаме ви експертния анализ на Александър Габуев - ръководител на програмата "Русия в Азиатско-тихоокеанския регион“ в Московския център „Карнеги“, и на Темур Умаров, научен консултант в Московския център „Карнеги“.*
Съвсем наскоро, през 2021 г., Казахстан беше смятан за напреднала автокрация, каквато се предлагаше да следват другите републики от бившия СССР. А казахстанският формат на смяна на властта предизвикваше жив интерес в Москва. Но всичко се промени през първите дни на 2022 г.: управляващият режим се сблъска с масови вълнения, най-мощните от годините на независимостта, и беше принуден да се обърне за помощ към Организацията на Договора за колективна сигурност, т.е. Русия. В хаоса на събитията е трудно да се разберат важни подробности, но основното е ясно: ерата на Нурсултан Назарбаев в Казахстан приключи.
Газовата експлозия
Протестите започнаха с искания, които са далеч от политиката. В първите дни на 2022 г. хората излязоха по улиците в Западен Казахстан, в Жанаозен (преди 10 години, през декември 2011 г., властите жестоко потушиха бунтовете на петролните работници там) и други градове в Мангистауска област, с искане за по-ниски цени на газа. От новата година цените на газа се удвоиха заради правителствените реформи: цените се регулират от свободния пазар, а не от правителството. Въпросът за газа е чувствителен в Западен Казахстан, където повече от 90% от превозните средства се движат на втечнен газ, а 70% от домакинствата го използват за готвене. А че страната е заплашена от криза с горивата, беше ясно още преди протестите; например президентът Касъм-Жомарт Токаев заговори за това през лятото на 2021 г. и инструктира държавните органи да предприемат необходимите мерки.
На 3 януари, само за ден, протестите се разпространиха от западната част на страната до останалата част с помощта на социалните мрежи. Това беше и предвидимо - например антикитайските протести през есента на 2019 г. започнаха в районите, граничещи с Китай, но бързо се разпространиха в цялата страна, като към антикитайските лозунги скоро се присъединиха и политически. Така че сега газовите бунтове в традиционно неспокойния регион Мангистау се оказаха само повод за експлозията на недоволство в цялата страна.
Основната причина за тези протести е, че през последните две години финансовото състояние на значителна част от казахстанското общество се влоши силно. Погледнете само официалните данни за инфлацията: през 2020 г. тя възлиза на 7,5%, а през 2021 г. вече е достигнала 8,9%. Инфлацията при храните е още по-висока: 11,3% през 2020 г. и 10,9% през първите 11 месеца на миналата година. Също така през 2020 г. обемът на кредитите, взети от физически лица, е рекорден: в сравнение с предпандемичната 2019 г. размерът на кредитите, взети от населението, се е увеличил с 12,3% през 2020 г.
Пандемията засегна и пазара на труда. По данни на EAEU RapidTrack само броят на официално регистрираните безработни се е увеличил с 12% през 2021 г. Вътрешните мигранти - предимно млади мъже (средната възраст на населението на Казахстан е под 32 години), които идват от провинцията, за да работят в големите градове - се справят най-зле. Много от тях са загубили значителна част от доходите си заради тежки запори. Едновременно с това спадащите цени на петрола през първата половина на 2020 г. намалиха бюджетните приходи, така че възможностите на правителството да прикрие тлеещото недоволство с финансиране също са ограничени.
Основната дестинация за вътрешните мигранти в Казахстан, освен столицата Нур-Султан, е Алмати. Ето защо не е изненадващо, че тя се превърна в център на протестите. Освен това градът и преди е имал репутацията на гнездо на протестиращи - в него има много либерално мислещи студенти и много по-малко граждани, априори лоялни към режима, отколкото в Нур-Султан, град на чиновници, служители по сигурността и служители на държавни компании. Между 2018 г. и юни 2021 г. в Казахстан са проведени над 1300 протестни акции, повечето от които само в Алмати. А в допълнение към протестите с притока на новодошли в града се увеличава и престъпността - за десет години (2007-2017 г.) броят на регистрираните престъпления в Алмати се увеличава четири пъти.
Вероятно именно големият брой озлобени млади мъже, които нямат какво да губят, обяснява бързата радикализация на протеста и преминаването към насилие. Докато президентът Токаев се обръщаше към жанаозенците и обещаваше да реши проблемите им, в Алмати напрежението нарастваше. Стигна се до сблъсъци между силите за сигурност и тълпата, а в целия град се появиха мародери - очевидно предимно бедни и гневни млади имигранти.
По-нататъшното развитие на събитията е трудно да се проследи - властите периодично прекъсват интернет и мобилните телефонни услуги в цялата страна, както пишат мобилните оператори – „от съображения за предотвратяване на тероризъм“. Междувременно тълпи в Алмати разграбиха оръжейни магазини и супермаркети, изпотрошиха банкомати, подпалиха автомобили и разграбиха военни бронирани машини. Тълпата щурмува акимата (администрацията), прокуратурата, телевизионните студия и други институции (много от тях вече са разграбени, опустошени и опожарени). Летището в Алмати също беше блокирано за няколко часа.
06:20 | 14.09.22 г.