Грубото незачитане на върховенството на закона, медийния плурализъм и други основни права, демонстрирано от Варшава и Будапеща, заедно с отклонението в няколко други столици, създадоха опасен разрив в ЕС. Ако тази язва скоро не бъде изцелена, тя сериозно ще ерозира солидарността между държавите членки, ще отслаби правния ред - а оттук единния пазар - и ще засегне ефективността на съюза във време на големи предизвикателства. Как ЕС, по-специално Брюксел и Берлин, се справят с този омаломощаващ натиск, ще бъде определящ въпрос за 2022 г. с последствия далеч отвъд нея, пише Financial Times в редакционен коментар.
Най-належащото предизвикателство е Полша. В продължение на пет години ръководеното от управляващата партията „Право и справедливост” правителство провеждаше фанатична кампания за упражняване на политически контрол върху съдебната система и отстраняване на съдии, които смята за противопоставящи се на ултраконсервативния му политически дневен ред. Правителството наложи предсрочно пенсиониране на съдии от върховния съд, назначи незаконно хора в конституционния съд и въведе дисциплинарен режим, за да обуздае нелоялните съдии.
Когато Европейският съд, следвайки процедура за нарушение от Европейската комисия, постанови, че дисциплинарният режим е несъвместим с правото на ЕС, Варшава отказа да се съобрази. След това драматично вдигна залога с политически инспирирано решение на конституционния съд, което отхвърли както юрисдикцията на Европейския съд по въпроса, така и договорните задължения, които Полша подписа, когато се присъедини към ЕС преди 17 години. В миналото висшите съдилища на други държави също са поставяли под съмнение върховенството на правото на ЕС - основата на неговия правен ред - но никой с такава недобросъвестност като Полша. Дори Унгария, нелибералният лидер на Европа, избягва подобна провокация.
Ходът на Полша хвърли ръкавица на Европейската комисия, стожер на договорите на ЕС. Комисията ускори усилията си, макар и със закъснение, да придържа Варшава към задълженията ѝ чрез процедури за нарушение. Дълго време това беше единственият ефективен контрол над държавите членки.
Сега ЕК има нови оръжия. Едното е временният лост, предоставен ѝ от фонда за възстановяване на ЕС. Брюксел засега отказва да одобри плана от 36 милиарда евро за Полша и 7 милиарда евро за Унгария поради опасения за върховенството на закона в тези страни. Друго оръжие е така нареченият условен механизъм, който позволява на Брюксел да спре всички други плащания от ЕС към държави на основание проблеми с върховенството на закона. За Варшава това са още 121 милиарда евро под въпрос.
Комисията постави три искания към Полша: премахване на дисциплинарната камара, промяна на дисциплинарните правила и възстановяване на уволнените съдии. Варшава изглежда отворена за първото, но отхвърля другите две. Нещо повече, тя лансира идеята за по-нататъшни реформи на върховния съд и по-низшите съдилища, което неизбежно вдига червени флагове. Скоро Брюксел ще трябва да засили натиска върху Варшава, а това означава задействане на механизма за условност.
Справянето с този проблем е едно от най-големите изпитания досега за лидерството на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен. Подобно на много германски политици, тя изпитва специална отговорност към Полша. Подобно на политическия си ментор Ангела Меркел, Фон дер Лайен се стреми да избегне ново разделение по оста изток-запад в Европа. Но сдържаността на Комисията в миналото само окуражи автократите. В същото време каналите за диалог трябва да останат отворени. В крайна сметка спорът ще изисква политическо, а не правно решение.
Полското правителство би се радвало на сблъсък с Брюксел, за да тръби, че е жертва на прекомерния обхват на ЕС. В действителност става дума за вътрешните ексцесии на управляващата партия. Поляците, за съжаление, ще платят цената за това, докато страната им е маргинализирана в Европа.