В продължение на почти половин век нито един американски президент не успя да събере политическа воля да инвестира значително в инфраструктурата на САЩ. Пътищата, магистралите, пристанищата, водните и енергийните системи на най-богатата нация в света страдаха от продължително пренебрегване. Конкурентоспособността на Америка беше ерозирана. Но с подписването на Закона за инфраструктурни инвестиции и заетост (IIJA) на Джо Байдън през ноември, САЩ се ангажират да поемат исторически ангажимент в размер на 1,2 трилиона долара с цел икономически растеж. Това надвишава значително дори сумите, изразходвани от Франклин Делано Рузвелт в разгара на Новия му курс, пише за Financial Times Бърнард Шуорц, главен изпълнителен директор на BLS Investments.
Прокарването на законопроекта беше трудно, но резултатът във вид на работни места и икономически растеж ще бъде огромен. Обаче, за да останат САЩ водеща световна икономика през този век, американските федерални и щатски лидери трябва да отидат по-далеч. Това трябва да бъде повратен момент, в който САЩ доказват, че отговарят на предизвикателствата на глобалната икономика, белязана от възхода на Китай, навлизането на нови технологии и неотложността на климатичните промени. Това изисква повече от един законодателен акт.
Американското дружество на строителните инженери (ASCE) от години предупреждава за последствията от неинвестирането в инфраструктурата, като наскоро присъди на САЩ рейтинг „С-“ поради техния упадък. Според Световния икономически форум Америка е паднала до 13-то място в света по качество на своята инфраструктура. Президенти и от двете партии, включително Барак Обама и Доналд Тръмп, подчертаваха важността да се направи нещо, но не успяха да предприемат значими по мащаб действия.
Байдън обаче използва подкрепата на ключови републиканци, включително лидера на малцинството им в Сената Мич Макконъл, за да надделее в поляризираната среда. Белия дом предвижда, че законодателството ще „възстанови американските пътища, мостове и жп линии, ще разшири достъпа до чиста питейна вода, ще гарантира на всеки американец достъп до високоскоростен интернет, ще се заеме с климатичната криза, ще насърчи екологичната справедливост и ще инвестира в общности, които твърде често са били изоставяни”. Прогнозите на администрацията сочат, че ако Сенатът на САЩ приеме и инициативата „Да градим наново по-добре” на стойност 1,75 трлн. долара - която е изправена пред единодушна опозиция от страна на републиканците - тя ще създава по 1,5 милиона работни места годишно в продължение на десетилетие.
ASCE определи IIJA като „значителна първоначална вноска“ за физическата инфраструктура на Америка. Това налага нещо много важно: необходимостта да се продължи с инвестициите. Китай харчи десетократно по-голям процент от брутния си вътрешен продукт за основна транспортна инфраструктура. Нещо повече, като развиваща се икономическа сила той също така изгражда голяма част от инфраструктурата си от нулата до стандартите на 21-ви век, докато САЩ трябва да похарчат значителна част от инвестициите си за ремонт на наследени системи.
Според оценките на ASCE САЩ трябва да изразходват още 1,4 трилиона долара в допълнение към приетия закон, за да запълнят своята „инвестиционна празнина“ до 2029 г. Страната не може да си позволи десетилетия между големи инвестиции в инфраструктурата. Но пълното използване на новите ресурси на IIJA вече ще представлява огромни предизвикателства. Brookings Institution посочва, че толкова голямо усилие ще изисква от федералното правителство „вътрешно планиране, вътрешен и обществен преглед, наемане на персонал и изграждане на ресурси от знания“. Щатските и местните власти също ще изискват подобни ресурси, за да се разходват разумно средствата.
Като се има предвид федералната система на САЩ, трябва да се положат усилия за координиране на инвестиционния тласък. Назначаването от Байдън на бившия кмет на Ню Орлиънс Мич Лендрю да наблюдава изпълнението на закона е отлична първа стъпка. Федералното правителство обаче трябва да отиде по-далеч и да инвестира в създаването на процес за национално инфраструктурно планиране, който едновременно идентифицира стратегическите нужди и измерва напредъка към постигането им.
И накрая, за да запази подкрепа за бъдещи инвестиции, администрацията трябва да подчертае и ефективно да комуникира обществените ползи от IIJA. Резултатите ще бъдат толкова разнообразни и повсеместни, че цялостното въздействие може да бъде трудно за виждане от обществеността. Както New York Times твърди, окончателната популярност на законодателството за инфраструктурата „ще зависи от това дали хората ще могат да посочат конкретни примери за това как то е повлияло на живота им“. Това изисква видими знакови национални и регионални проекти и ясно маркиране на направеното.
Този закон е пробив. Но въздействието му ще се увеличи драстично, ако той сигнализира за нова ера на инвестиции в самите американци, ера, в която правителството предоставя ресурсите, необходими на работниците, предприемачите и компаниите да процъфтяват през следващите десетилетия.
01:57 | 11.09.22 г.