След почти две десетилетия има промяна по отношение на така наречения Вашингтонски консенсус (пропазарните реформи, традиционно предписвани на развиващите се икономики след 1989 г. - бел. прев.) - и политическите и икономическите последствия са дълбоки, пише за Bloomberg Тайлър Кауин, професор по икономика от университета Джордж Мейсън във Вирджиния.
За да обобщим, Вашингтонският консенсус от 90-те години на миналия век постановяваше, че реформиращите се и посткомунистическите икономики трябва да се придвижат бързо (това беше известно като „шокова терапия“) към пазарни цени и частна собственост върху капиталови стоки. Китай, разбира се, по-скоро отхвърли този модел и предприе ограничена приватизация. Да, частният сектор на Китай нарасна, но се разраснаха и китайските държавни предприятия, много от тях дори повече.
Няколко години след началото на 21-ви век беше ясно, че в Китай се случва едно от най-големите чудеса на растежа на всички времена. Така се роди нов консенсус - може да го наречем Пекински - който се очакваше да бъде прегърнат от мъдрите анализатори. Макар че малко западни интелектуалци подкрепяха всички аспекти на китайския модел, мнозина бяха щастливи да цитират резултати, които показваха ползите от широката правителствена намеса.
С течение на годините обаче Вашингтонският консенсус изглежда по-добре. Скорошни изследвания сочат, че като цяло той дава добри резултати и надеждно повишава доходите на глава от населението.
По-драматичните развития дойдоха от самия Китай. Страната ефективно използва държавната власт за изграждане на инфраструктура, управление на своите градове и стимулиране на икономическия растеж. И повечето защитници на Вашингтонския консенсус подценяваха колко добре протича този процес.
Но по този път Китай се пристрасти към държавната власт. Когато в китайското общество имаше проблем, правителството се притичаше на помощ. Най-драматичният пример беше екстремното използване на фискалната политика, за да се предотврати разпространението на финансовата криза от 2008 г. в Китай.
Но това общо прилагане на държавната власт, дори и успешно в конкретен случай, породи голяма опасност: китайците останаха със свръхразвити мускули на държавния капацитет и недостатъчно развити способности на гражданското общество. През последните няколко години китайското правителство направи много за ограничаване на гражданското общество, свободата на словото и религията в Китай. Сега голяма част от света, включително, но не само, съседите на Китай, се страхува от китайската държавна власт.
Грешка е да се разглежда този страх като напълно отделен от стратегията за развитие на Китай. Ако едно общество разчита на държавната власт за решаване на проблемите си, държавата ще става все по-силна - и свързаните с това рискове все по-големи. В ретроспекция е трудно да не си помислим, че Китай би бил по-добре днес, ако китайската държава беше останала по-слаба.
Сега, тъй като държавната власт има своите граници, за Китай е трудно да реши много от най-фундаменталните си проблеми. Китайските лидери са притеснени от ниската раждаемост в страната, например, но премахването на ограниченията за броя на децата все още не е помогнало за увеличаването й. В много общества религиозните семейства имат повече деца, но насърчаването на религията не е лек, който идва лесно в Китай днес.
И как Китай ще се справи с настъпващия омикрон вариант на Covid? Комунистическата партия заложи своята легитимност на твърдението, че може да контролира коронавируса, докато САЩ не могат. Скоро китайските граждани може да бъдат брутално събудени, особено ако китайските ваксини не са толкова ефективни.
Проблемите с Пекинския консенсус са още по-големи. През по-голямата част от последното десетилетие Етиопия следваше версия на китайския модел, разчитайки на индустриалната политика и ръста в промишлеността. За известно време това проработи и Етиопия имаше двуцифрени темпове на икономически растеж. Аз самият нарекох страната „Китай на Африка“.
Но разрастването на държавната власт осуети каквото и да било политическо равновесие, което можеше да задържи Етиопия цяла. Държавата се превърна в такова средоточие на контрол, че различни етнически групи се почувстваха застрашени и направиха опит да завземат властта, хвърляйки страната в гражданска война. Въпреки че най-накрая изглежда, че централното правителство печели този конфликт, е трудно да бъдем оптимисти за бъдещето на Етиопия.
През по-голямата част от последните две десетилетия преобладаващото мнение бе, че когато става дума за икономическо развитие, историята е на страната на китайския модел. Малко вероятно е тази гледна точка да надделее през следващите две десетилетия.
17:52 | 12.09.22 г.