В годините преди пандемията Германия натрупа най-големите излишъци по текущата сметка в света, тъй като продаваше на други страни много повече неща, отколкото купуваше. И получи упреци за това. Всички, от Международния валутен фонд до Европейската комисия, порицаха правителството на бившия канцлер Ангела Меркел за изкривяването на световната икономика. За щастие този дисбаланс скоро може да се превърне в история, пише Андреас Клут за Bloomberg.
Covid и други екстремни събития напоследък предизвикаха огромни промени в световните търговски потоци. В резултат на това излишъкът на Германия спадна от пика си от над 8% от брутния вътрешен продукт през 2015-2016 г. до по-малко от 7% миналата година и върви надолу. Голяма част от това е свързано с временни ефекти, като сривове на експортните за Германия пазари и енергийна криза, която повишава цените на вносния газ. Но скоро ще се включат и дългосрочни фактори.
Първо, има нова администрация, ръководена от канцлера Олаф Шолц. Той има различни икономически приоритети, преди всичко повишаване на заплатите и огромни инвестиции за превръщането на икономиката в по-зелена и по-дигитална - всичко това сочи към по-голям внос. Освен това германските бейби бумъри (следвоенното поколение – бел. прев.) ще започнат да се пенсионират и да харчат спестяванията си. Комбинацията от тези фактори в крайна сметка може да тласне Германия от излишък към дефицит.
Последния път, когато Германия се оказа в тази ситуация, беше десетилетието след обединението през 1990 г. В продължение на години както публичният, така и частният сектор инвестираха много във възстановяването на запуснатата инфраструктура на бившата Източна Германия. Такова превишение на инвестициите над местните спестявания - което по необходимост трябва да бъдат финансирано с капитал от чужбина - е дефицит по текущата сметка.
След това платежният баланс се обърна по време на администрациите на канцлера Герхард Шрьодер и неговата наследничка Меркел. Основните причини бяха либерализацията на трудовия пазар и споразуменията между синдикати и работодатели за ограничаване повишаването на заплатите, които направиха германските стоки по-конкурентоспособни. По това време Германия вече беше във валутния съюз, така че еврото не поскъпна спрямо щатския долар и други валути, както старата германска марка вероятно би направила при същия сценарий. Погледнато в международен план, сякаш цялата германска икономика бе поевтиняла. Износът започна да процъфтява.
Властите, компаниите и домакинствата в Германия можеха да използват полученото изобилие от чуждестранни постъпления, за да инвестират у дома. Но те не го направиха, предпочитайки вместо това да трупат спестявания. Някои хора обвиняват за тази германска пестеливост пословичния манталитет на „швабската домакиня“. Други го обясняват с демографията. Огромен брой германци бяха в най-силните си години откъм доходи и трупаха спестявания за пенсиониране, което им предстоеше през следващото десетилетие.