Отряд от въоръжени турски офицери се е събрал пред стара изоставена къща в една нощ през ноември. Те са извикали репортери, които да документират какво предстои да се случи - нападение на въпросната къща, където се смята, че се крият нелегално преминали границата афганистанци. Съседите наблюдават сцената, надничат през прозорците, стоят на балкони. Цялата процедура им изглежда позната.
Служителите разбиват главния вход с таран и се втурват в сградата. Вътре десетки афганистанци — много от тях деца, коленичат с ръце зад главите в знак на предварителна капитулация. Миризмата на човешки отпадъци и боклук е силна, пише Politico.eu.
Всички нелегални мигранти са отведени в автобус. Оттам те ще бъдат прехвърлени в близкия център за задържане, който се намира на 45 минути път от гр. Ван в Източна Турция, близо до границата с Ирак. Турските власти казват, че тази зона е предната линия на миграционна криза, която изисква херкулесови усилия за управление. Властите определено искат да изложат на показ тези усилия.
В същия този ден през ноември турското правителство покани репортери да дойдат и да видят целия процес. Денят започва часове преди нападението, като Мехмет Емин Билмез, губернатор на провинция Ван, е домакин на журналистите близо до границата.
Белмез е съпровождан от малка армия за безопасност. Той посочва цялото оборудване, което Турция е разположила в района: заглушители и унищожители на дронове, 103 наблюдателни кули, оборудвани с термокамери и радари за идентифициране на движение. По протежение на действителната граница се издига бетонна стена на парчета - част от бариера, предназначена да покрие цялата 295-километрова граница с Иран.
Губернаторът и армията му разказват на журналистите за набезите на мигранти и подробно описват изчерпателните мерки за сигурност по границите. Това не е предназначено само да повиши осведомеността за тежкото положение на Турция. Турските власти искат Европа да види какво правят.
„Европейски служители посещават Ван от време на време и аз им казвам: проблемът със сигурността на Европа не започва от Гърция и България, той започва от тук“, казва Билмез.
В очите на турските власти Анкара защитава цяла Европа от повторение на мигрантската криза от 2015 г., която разруши единството на ЕС, подхрани национализма и принуди лидерите да търсят начини да намалят броя мигранти, които да приемат в страните си. В очите на турските власти Турция се справя с въпрос, който Европа иска да бъде решен. Турция ще помогне, казват те, но страната не може да го направи сама - нито трябва.
„ЕС живее в зоната на комфорт“, коментира Фарук Каймакчъ, който ръководи европейските въпроси като заместник-министър на външните работи на Турция. „Това не работи така. Трябва да се намесим заедно и сега“, допълва той.
Турция приема около 4 млн. търсещи убежище, повече от всяка друга страна в света. Повечето от тези хора искат да отидат в ЕС. Като отчита това, ЕС през последните години насочи 6 млрд. евро към Турция за подпомагане за изграждане на жилища, здравеопазване и образование за търсещи убежище, както и за проекти за сигурност. 103-те наблюдателни кули например са съфинансирани от ЕС.
Мнозина виждат скрити мотиви в тази демонстрация. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган е изправен пред редица остри предизвикателства във вътрешен план – безпрецедентна инфлация дори за основни продукти като лекарства и хляб и сериозно разклатена икономика, така че миграцията на преден план може да бъде полезна. Миграцията може да му донесе още подкрепа от ЕС и да привлече международно внимание. Това дава на Ердоган ефективно вътрешнополитическо послание.
Ето защо, с настъпването на зимата, Турция , предупреждава за нова миграционна вълна, която е блокирана само от разширяващия се турски апарат за сигурност.
„Страхът на ЕС от миграцията е много добър инструмент, който Ердоган използва, за да получи различни финансови и политически стимули от ЕС за укрепване на своята гранична архитектура на изток, където Турция има свои собствени проблеми с националната сигурност, като тероризма“, коментира Каролина Аугустова, постдокторант в Астънския университет и Истанбулския политически център.