2022 г. може да бъде годината, в която картата на Европейския съюз (ЕС) се преначертава.
В продължение на години десните популисти завоюваха позиции в новите страни членки на блока, вдъхновяваха крайнодесни групи по целия континент и подклаждаха страховете за демократичното бъдеще на съюза, пише онлайн медията Politico.eu.
В Унгария премиерът Виктор Орбан консолидира властта си над медиите и съдебната система. В Полша консервативната партия „Право и справедливост“ въведе широки промени в съдебната система на страната, които предизвикаха дълбока тревога сред съдиите, съдилищата и институциите на ЕС.
В Словения премиерът Янез Янша оказа натиск върху публично финансираната информационна агенция на страната и подкопа процеса на назначаване на прокурори в новосъздадената Европейска прокуратура.
Сега обаче бъдещето на европейските правителства, създаващи проблеми, е по-несигурно, отколкото е било от години.
Унгария ще проведе парламентарни избори тази пролет и за първи път опозицията на Орбан се обедини в опит да постави истинско предизвикателство за неговата власт. Докато алиансът се бори с вътрешни разделения и неравномерно игрово поле, опонентите на премиера се надяват да се възползват от опасенията за корупцията на високо ниво и икономическите предизвикателства, за да достигнат до колебаещите се избиратели.
Победа на опозицията в Унгария ще промени не само реториката и политиките в Будапеща, но и динамиката в Съвета на Европейския съюз (ЕС), където Унгария често играе ролята на бунтовник. Това ще има и геополитически последици за региона: Орбан поддържа връзки с Пекин и Москва, а новото правителство вероятно ще направи обратен завой и ще се сближи по-тясно с ЕС, САЩ и НАТО.
Победа на Орбан, от друга страна, ще затвърди властта на лидера ветеран и ще му позволи да продължи да изгражда съюз от крайнодесни и евроскептични сили в целия континент.
В Полша 2022 г. може да доведе до засилена конкуренция между „Право и справедливост“ и нейните съперници, по-специално бившия премиер Доналд Туск. Със задълбочаването на напрежението между Варшава и Брюксел враждуващите лагери вероятно ще се сблъскат както за върховенството на закона у дома, така и за политиката спрямо ЕС.
„Право и справедливост“, които, за разлика от Виктор Орбан, зависят от понякога непредвидими коалиционни партньори за управление, се изправят пред вътрешен и външен натиск преди изборите, очаквани през 2023 г., ако управляващият алианс не се разпадне по-рано.
В Словения Янша ще бъде тестван на избори, очаквани през първата половина на 2022 г. Неговата Словенска демократична партия вече разчита на коалиционни партньори, за да държи властта. В същото време справянето на правителството с пандемията, съчетано с повтарящи се скандали, повдига въпроси за политическото бъдеще на премиера.
Деградацията на демокрацията и върховенството на закона в Централна и Източна Европа никога не е бил проблем, който да се реши от Брюксел. Следващите няколко месеца ще разкрият дали ще се намери решение, но то ще е на местна почва.