От началото на 2022 г. публичните компании с повече от 500 служители в ЕС ще имат ново задължение - да изчислят и съобщят на инвеститорите си колко от приходите, капиталовите и оперативните разходи идват от или са насочени към дейности, които регулаторите определят като "зелени". Това трябва да даде представа каква част от бизнеса може да бъде определена като устойчива, пише The Wall Street Journal.
Междувременно Европейската комисия (ЕК) отложи публикуването на зелената таксономия, тоест правилата за финансиране на устойчиви проекти, която се очаква от месеци. С нея трябва да стане ясно дали Брюксел признава природния газ и ядрената енергетика за устойчиви и допустими за финансиране с европейски средства.
Неофициално Брюксел даде заявки, че ще признае и газа, и ядрените централи за устойчива инвестиция, но се изправи пред яростната съпротива от някои европейски държави, сред които Германия и Австрия.
Целта на европейските законодателни промени е да намали емисиите от индустрията и така общността да успее да постигне въглеродна неутралност до 2050 г.
За някои компании обаче усилията да изчислят доколко са зелени може да доведе до големи главоболия. На първо място те трябва да определят всички свои дейности и да изчислят кои приходи идват от устойчива дейност, използвайки дълъг списък от критерии. Някои от тези дейности сега не влизат във финансовите отчети като отделно перо и ще трябва да се променя начинът на публикуване на информацията. Налагат се и консултации с одитори как да се справят с изискванията.
Компании от сектори като недвижими имоти, строителство или производство дори нямат идея как да изчисляват дали дейността им е съвместима със зелената таксономия. А за част от бизнеса тези данни могат и да не бъдат много лицеприятни за инвеститорите.
Базираната в Хелзинки технологична компания Wärtsilä Oyj Abp произвежда енергийни продукти, като за дейността си използва различни енергоизточници - и биогорива и възобновяема енергия, но също така и изкопаеми горива. Компанията сега трябва да анализира каква част от производството разчита на изкопаеми горива и опасенията са, че не много голяма процент ще е съпоставима с европейската таксономия. В същото време таксономията не отчита, че техните продукти помагат за енергийния преход на клиентите ѝ.
"Мисля, че много компании ще установят, че само малка част от тяхната дейност е допустима по европейските правила", казва Шарлът Бансилхън, директор на консултантската компания "Бизнес за социална отговорност".
Това, че малка част от дейността е въглеродно неутрална не означава непременно, че компаниите не са ангажирани с опазването на околната среда, смята експертът Доминик Хатиар. Например дейността на компании в сферата на здравеопазването или роботиката не са свързани със зелената таксономия. Затова и ще има нужда от допълнителни насоки към инвеститорите как да тълкуват данните за зелените дейности на бизнеса.
Норвежкият производител на алуминий - Norsk Hydro, вече изчисли, че около 40% от приходите през 2021 г. и капиталовите разходи идват от или са насочени към дейности, съвместими със зелената таксономия. За намаляване на въглеродния отпечатък спомага рециклирането на алуминий, както и използването на енергия от водни централи. На този етап компанията върши тези изчисления на доброволен принцип, защото страната не е част от ЕС, но е под натиска на инвеститорите.
Norsk Hydro може да намали още своя въглероден отпечатък, преминавайки на природен газ. Засега обаче не е ясно дали тази инвестиция ще бъде насърчена от ЕК.
Очакванията са, че много скоро зелената таксономия на ЕС ще се пренесе и към Норвегия.
Европейското законодателство предвижда още по-строги правила - от 2023 г. компаниите в общността ще дават информация и дали техните дейности отговарят на изискванията за опазване на биоразнообразието и водните ресурси. От 2024 г. финансовите институции пък трябва да съобщят каква част от портфолиото им е свързано с дейности, които не се определят като устойчиви.
07:50 | 13.09.22 г.