Как да се предотврати конфликтът между САЩ и Китай?

2021 г. може да бъде запомнена в Китай като годината, в която Си Дзинпин се очерта като най-дълго управлявалия лидер след Мао Дзедун. Резолюция, приета от китайската комунистическа партия през ноември, проправя пътя на Си да остане на поста поне до 2028 г., пише Financial Times в редакционен коментар.

Това беше и годината, в която загърбването на Запада от Китай се задълбочи. Пандемията, усилващото се съперничество със САЩ, повишената агресивност спрямо Тайван, налагането на по-строг режим на сигурност в Хонконг и войнствените икономически политики, насочени към страни като Литва, Канада и Австралия, подхраниха взаимното недоверие. 

Този нарастващ антагонизъм засилва едно противоречие в основата на световните дела. Въпреки рязкото си икономическо забавяне през последните няколко месеца на 2021 г., Китай остава пътеводната звезда за глобалния растеж. Въз основа на прогнозите на МВФ, той ще допринася за една пета от растежа на световния брутен вътрешен продукт всяка година до края на 2026 г.

В продължение на около четири десетилетия Западът и Китай се обвързваха един с друг икономически и дипломатически в полза и на двете страни. Но тази ера е към своя край. Решаващият въпрос сега е до каква степен може да се управлява процесът на взаимно отделяне, за да се сведат до минимум икономическите последици и да се предотврати рискът от конфликт.

Засега такова управление изглежда невъзможно. Няма признаци за „ограниченията, продиктувани от здравия разум“, за които президентът Джо Байдън призова през 2021 г., за да се гарантира, че конкуренцията между САЩ и Китай „няма да премине в конфликт“.

При посещение в Джакарта през декември държавният секретар Антъни Блинкен разкритикува „агресивните действия на Пекин“ срещу съседи и потвърди ангажимента на Вашингтон към един Индо-Тихоокеански регион, „свободен от принуда и достъпен за всички“. Пекин бързо отвърна на удара, обвинявайки САЩ в „преувеличаване на така наречената китайска заплаха“.

Всъщност опасностите, асоциирани с Тайван, ескалираха рязко през 2021 г. Зачестилите нахлувания на Китай в „зоната за идентификация на противовъздушната отбрана“ на Тайван с изтребители, бомбардировачи и други бойни самолети бяха описани от военния министър на САЩ Лойд Остин като „подобни на репетиция“ за военни операции срещу острова.

Пекин разглежда Тайван като част от своята територия. Си Дзинпин предупреди, че силите за независимост на острова си „играят с огъня“, но също така каза през ноември, че е „търпелив“ и се стреми към мирно обединение с Тайван - ремарка, която в САЩ се възприе като понижаваща температурата.

Независимо от това, автократичният стил на лидерство на Си прави трудна оценката на истинските намерения на Пекин. Огромното усилване на китайските военни способности, което включва новоразработена хиперзвукова ракета и това, което според Пентагона ще бъде четирикратно увеличение на ядрения арсенал на Китай, може да насърчи ястребите в Пекин.

Междувременно чувството на тревога във Вашингтон относно избледняващото господство на САЩ е подкрепено от скорошни авторитетни оценки, че „Китай може скоро да поведе на САЩ в технологиите“.

Всичко това води до една изключително опасна фаза в световната история. Шансовете за конфликт между суперсилите през следващите години са много реални. САЩ и техните западни съюзници трябва да положат сериозни усилия, за да решат - в единен смисъл - как и до каква степен Западът трябва да обуздава нарастващите сила и амбиция на Китай.

След това Пекин трябва да бъде ангажиран в откровени дискусии, насочени към съгласуване поне на „ограниченията“, към които Байдън се стреми. Непостигането на това може да има катастрофални последици за Китай, Запада и останалия свят.