Наскоро президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган повтори своята неортодоксална теория, че по-ниските лихвени проценти ще генерират „нов икономически модел“ за страната му. Според него намаляването на лихвите ще намали инфлацията и ще повиши инвестициите, заетостта и износа. Това на свой ред ще засили независимостта на Турция от други страни, пише FT.
Неговият икономически експеримент за понижаване на лихвените проценти в лицето на инфлацията, вместо да ги повишава, обаче потопи страната му в криза с колапс на валутата, рязък ръст на цените, силен ръст на разходите на бизнеса заради скъпите суровини и сериозни затруднения сред най-бедните слоеве на обществото.
Това показва, че представите на Ердоган са дълбоко погрешни - както и стандартната икономическа теория, която предполага, че са необходими по-високи лихвени проценти, за да се защити валутата чрез възпиране натиска на вътрешните разходи и демонстриране на сериозността на властите в стремежа да предотвратят инфлационна спирала, посочва медията.
Инфлацията в Турция се насочва към 30 процента, след като лирата загуби повече от половината от стойността си спрямо щатския долар през есента на 2021 г., въпреки възстановяването по-късно, след като Ердоган обяви мерки за компенсиране на притежателите на лири в банките в случай на по-нататъшно обезценяване на валутата.
Икономическата общност сама по себе си поставя под въпрос ролята на горещите парични потоци към и от нововъзникващите икономики – теория, развита от професор Хелен Рей от Лондонското бизнес училище. През 2013 г. тя отбелязва, че нововъзникващите пазари често са оставени на милостта на капиталовите потоци, които се влияят от политиките на Федералния резерв и тези на други големи централни банки.
МВФ дори очерта модел, при който по-високите лихвени проценти могат да доведат до по-висока инфлация. В работен документ на бившия главен икономист на МВФ Оливие Бланшар и негови колеги се отбелязва, че големият приток на капитал в една нововъзникваща икономика – често предизвикан от високи лихвени проценти, може да доведе до „кредитен бум и нарастване на производството“ и инфлация.
Въпреки че МВФ - върховният жрец на икономическата ортодоксия, публикува документи като този, тези обстоятелства не се отнасят за Турция.
Страната има постоянни дефицити по текущата си сметка, тъй като вносът редовно надвишава износа, и страда от упорито висока инфлация: годишният процент е над 10 на сто за всяка от последните 5 години. Това предполага основен проблем с ръста на цените, който е вграден в системата и чиято политика не го е премахнала.
По-рано този месец ОИСР заяви, че инфлационният натиск на Турция е бил допълнително засилен през 2021 г. от субсидираните заеми за местни компании заради пандемията. Това спомогна за подхранването на „оживяващ растеж“, воден от износа. ОИСР също така предупреди, че Турция вероятно ще бъде „подложена на потенциален допълнителен натиск заради растящите заплати, разходите за внос и цените на производител“.
09:39 | 13.09.22 г.