Прекъсванията заради COVID свиват световната търговия с 0,8% през третото тримесечие

Прекъсванията на веригата за доставки и нарастващите случаи на Covid-19 намаляват обема на световната търговия със стоки с 0,8% през третото тримесечие, съобщават от Световната търговска организация (СТО).

Това слага край на 12-месечния цикъл на експанзия на търговския сектор.

Статистиката показва, че вносът от Северна Америка и Европа е по-слаб от очакваното, а износът от двата региона е намалял. Сега омикрон варианта на коронавируса „накланя баланса на рисковете надолу“, посочва организацията.

Разпространението на силно заразния вариант омикрон принуждава някои от най-големите икономики в Европа да наложат блокади и ограничения за пътуване, за да намалят новите случаи. Европа, която представлява повече от 35% от световната търговия със стоки, има най-висок брой случаи от всеки регион.

Сезонно коригираният износ се понижава с 1,9% в Северна Америка и с 1% в Европа спрямо предходното тримесечие. Вносът през третото тримесечие намалява с 0,5% в Европа и нарасна с 0,4% в Северна Америка.

СТО преди това очакваше търговията със стоки да нарасне с 2,6% в Европа и 1,5% в Северна Америка за трите месеца до септември. 

Обемът на търговията обаче се увеличава с 11,9% през годината до септември - малко по-слабо от прогнозата на СТО за ръст от 12,7% през същия период.

„Прогнозата за увеличение на стокообмена с 10,8% за цялата 2021 г. все още може да бъде реализирана, ако данните за четвъртото тримесечие покажат ръст в обемите на търговията“, посочват от СТО. „Това е реална възможност, тъй като мерките за деблокиране на контейнерни пристанища на западния бряг на САЩ постигнаха известен успех“, допълват от организацията.

Световната търговия, измерена чрез средната стойност на износа и вноса, е нараснала с 24% на годишна база през третото тримесечие в номинално изражение в щатски долари. Този растеж е по-слаб от скока от 46% през второто тримесечие, но по-силен от ръста от 15% през първото тримесечие, сочат още данните.

Ръстът на стойностите се определя от първичните стоки, вкл. горива, чиито цени се увеличиха повече от два пъти между третото тримесечие на 2020 г. и третото тримесечие на 2021 г.

Според статистиката на МВФ, цените на горивата спадат през ноември, след като достигнаха пика си през октомври, но на годишна база ръстът им достига 137%. Междувременно цените на храните се повишават с 23%, а неблагородните метали поскъпват с 13% спрямо предходната година. Цените на много промишлени стоки растат, което тласка инфлацията нагоре, отбелязва СТО.

Данните показват още, че производството на желязо и стомана се увеличава със 74% на годишна база през първите три тримесечия на 2021 г. При електронните компоненти ръстът е 26%, фармацевтичните продукти – 22%, а други химикали – 33%.

При други има стагнация или спад. Например няма промяна при производството на автомобилни продукти, а на телекомуникационно оборудване и облекло има умерен ръст от 5%, докато при текстилът е отчетен спад от 7%. Слабостта на сектора за автомобилните продукти и телекомуникационното оборудване отразява недостигът на полупроводници, който затвори поточните линии за продукти с широко приложение на чипове.

Категорията текстил включва хирургически маски, които отчитаха силни ръстове по време на пандемията. По-високото изходно ниво за тези продукти може да обясни спада през третото тримесечие.