Каква е връзката между филантропията и световната икономика?

Трудно можем да си представим съвременния свят без филантропията, функционираща чрез работата на фондации, благотворителни организации и доброволчество. В същото време обаче паралелът между благотворителността и глобалната икономика изобщо не е популярен.

Възстановяването от пандемията от COVID-19 е подходящ момент за оценка на ключовите тенденции в благотворителността и да се замислим как ролята на филантропията може да допринесе за един „здравословен и приобщаващ свят“, както и да подкрепи постигането на Целите на ООН за устойчиво развитие. Подобни въпроси засяга един от последните анализи на Citi – „Филантропията и глобалната икономика. Възможности пред света в преход“.

„Филантропията е съществувала през по-голямата част от човешката история, като самата дума филантропия произлиза от старогръцкия език със значението на „любов към човечеството“. Идеята за филантропия може да предизвика противоречия за тези, които смятат, че ролята на държавата е да инвестира и да осигурява своите граждани, или за други, които вярват, че отделните филантропи могат да упражняват твърде много власт и влияние чрез каузите, които подкрепят. Важно е обаче да се разбере, че публичното и частното финансиране играят различни и допълващи се роли. Ако двете се използват успешно, се постигат прогресивни резултати“, пише в анализа.

При малко по-ограничена дефиниция може да се каже, че общият световен благотворителен фонд се равнява на малко под 3% от глобалния БВП. За отделни страни той е около 10%, а за САЩ и повече. Ако обаче дефиницията бъде разширена, стойността би достигнала над 10%. Това е мащабен принос за световната икономика, който трябва да бъде популяризиран. Много от най-големите предизвикателства на съвременния свят могат да бъдат по-добре преодолени чрез по-широко партньорство между публичния, частния и благотворителния сектор.

Филантропията преминава през множество преходи, от които отговорът на пандемията е само един. Според Citi филантропията може да играе много по-голяма роля в зеления преход и преминаването към нулеви емисии. Ще има и съществени промени в глобалното предлагане на филантропски капитал, движени от нарастващото богатство в нововъзникващите икономики.

Според изчисленията на финансовата институция общата стойност на филантропията за последните 2 десетилетия (т.е. дарено време и пари до момента) в световен мащаб е около 2,3 трлн. долара, а броят на хората, даряващи пари или доброволци по света, е относително стабилен през последните 20 години.

По време на пандемия обаче благотворителните настроения се засилват.

От Citi уточняват, че дарените 2,3 трлн. долара всъщност създават повече стойност по отношение на икономиката. Поради мултиплициращия ефект услугите и дейностите, идващи от дарения и предоставени от благотворителни организации, създават „още икономика“ надолу по веригата, което на практика разширява дела на световния благотворителен фонд в глобалния БВП до 10%.

Нарастваща средна класа

2,4 млрд. души ще влязат в средната класа в световен мащаб до 2030 г. Очаква се разходите им да се удвоят до почти 64 трлн. долара. Разходите за благотворителност също ще се повишат. Очаква се следващите години те да нарастват с 0,5%, което ще увеличи даренията с 319 млрд. долара годишно.

В хода на пандемията от коронавирус обаче неравенствата се задълбочават. Това води до влошаване на достъпа до образование и засилване на дисбаланса между половете.

Според Citi до 2035 г. жените ще наследят 70% от богатството, което се прехвърля между поколенията. Причината е, че те са по-склонни от мъжете да подкрепят равенството, както и да правят повече дарения без ограничения в различни благотворителни организации и сектори.

От финансовата институция посочват, че не е лесно да се обхване целия мащаб на благотворителната дейност в света и да се изследва влиянието му. „Целта на нашия анализ не е да се фокусираме върху магическо число, което да илюстрира даренията в световен мащаб. По-скоро искаме да разберем как филантропията влияе в отделните географски региони. Това показва много ясно какви различия има на ниво държави и как се развива благотворителността там“, пише в анализа.

Пряката стойност на филантропията

Според Citi това понятие включва действителни дарения, направени от физически лица, фондации и корпорации, идващи от „големите икономики“, т.е. от държавите, представляващи около 75% от световния БВП. Анализаторите посочват, че сумата, която идва под формата на дарения от тези страни, възлиза на поне 550 млрд. долара годишно, но тя не е съвсем точна, защото има огромен процент дарения, които не се отчитат никъде.

Стойността на доброволчеството

В анализа се посочва, че времето, предоставено безплатно или на много ниска цена за благотворителни каузи, има огромна икономическа стойност, дори значително по-голяма от тази при директните дарения. Проблемът е, че това е много сложен за оценяване процес, който не влиза в почти никакви статистики.

От Citi са използвали консервативна методология, вземайки данни от Организацията на обединените нации (ООН) за броя на работните места на пълно работно време, заети от доброволци. Този брой се умножава по долната граница на глобалните данни за заплатите, предоставени от Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Според това изчисление стойността на доброволческия труд възлиза на 1,75 трлн. долара, но това е много променливо число, тъй като зависи от нивото на заплатите – ако средното трудово възнаграждение се повиши, следователно и стойността на доброволния труд ще е по-голяма. По данни на ООН доброволният труд запълва около 35 млн. работни места в Северна Америка и Европа.

В доклада се посочва още, че някои благотворителни организации осигуряват огромна икономическа стойност на даренията.

Любопитно е, че някои  държавни субсидии биха могли също да минат в графа „благотворителност“. Същото важи и за паричните преводи между членове на семейства, които живеят в различни държави. Това, според Citi, е форма на проява на щедрост и често има филантропско въздействие върху икономиката.