2021 г. ще бъде XXL годината за бедствията

Застрахователните загуби от опустошителните бури в САЩ и наводненията в Европа ще превърнат 2021 г. в една от най-скъпите години, свързани с природни бедствия, става ясно от ново проучване. Застрахователните загуби от природни бедствия в световен мащаб вече възлизат на 105 млрд. долара, съобщи швейцарският презастраховател Swiss Re въз основа на предварителни оценки. Това е със 17% повече, отколкото през 2020 г., и четвъртата по големина стойност от началото на изследванията през 1970 г.

Досега най-скъпото събитие беше ураганът „Айда“ в САЩ: според Swiss Re разрушенията вероятно ще струват на застрахователната индустрия от 30 до 32 млрд. долара - отчасти в резултат на наводненията в Ню Йорк. Последиците от зимната буря „Юри" с екстремни студове, снеговалежи и срив на електропреносната мрежа ще струват на застрахователите 15 млрд. долара.

В това число не влизат неотдавнашните щети от опустошителните торнада в Кентъки и други американски щати. Според Swiss Re „активността на катастрофите е останала висока през декември", а произтичащите от това загуби все още се оценяват.

Според проучването за Европа наводненията в Германия и съседните държави са стрували на застрахователите до 13 млрд. долара. Икономическите загуби от събитието през юли са над три пъти по-високи и възлизат на над 40 млрд. евро. „Наводненията са най-скъпото природно бедствие в региона от 1970 г. насам и второто по оценка в света след наводненията в Тайланд през 2011 г.", се казва в доклада.

Според доклада застрахованите загуби от природни катастрофи в световен мащаб отново са над средните стойности за последните десет години. Това представлява поредното продължение на наблюдаваната от десетилетия тенденция на годишно нарастване на щетите с 5 до 6%.

Според проучването икономическите последици от природните бедствия, включително незастрахованите събития, възлизат на 250 млрд. долара през тази година, което е с почти една четвърт повече, отколкото през 2020 г. Заедно с причинените от човека бедствия цифрата достига 259 млрд. долара, което е увеличение с 20 %. Последиците от пандемията не са включени в изчисленията. Растящите разходи отразяват повишената заплаха за застрахователния сектор в момент, когато екстремното време се комбинира с ръст на населението и на строителството, което може да доведе например до по-малко поемане на вода в почвата.

Данните за финансовите последици следват новия доклад на Междуправителствения панел за климатични промени към ООН, според който има недвусмислени данни за глобално затопляне в резултат на човешка дейност.

Застрахователните компании са подложени на натиск от инвеститори и активисти да оттеглят подкрепата си за дейностите с най-голямо производство на въглероден диоксид, за да помогнат за ограничаването на емисиите от парникови газове до нула до 2050 г.

През юли осем европейски застрахователни компании, сред които Axa, Aviva и Generali, създадоха “Застрахователен алианс нетна нула", обещавайки да приведат застрахователните и презастрахователните си портфейли в съответствие с целта за 2050 г.

„Интензивността и честотата на природните бедствия, които растат, показват, че сме изправени пред абсолютна извънредна ситуация“, каза пред FT главният изпълнителен директор на Generali Филип Доне през миналата седмица.

При настоящото моделиране на риска застрахователният сектор като цяло трябва да има капацитета през идните две десетилетия да поеме растящите разходи от природни бедствия, смята Бертог. Той обаче очаква повече сегменти, където купуването на застраховка ще стане икономически неизгодно.