Русия струпа около 100 000 войници до границата си с Украйна, което разтревожи много украинците и членовете на НАТО. Рискът от инвазия очевидно е основната грижа, но на Русия не й трябва да го прави, за да навреди на югозападния си съсед. Присъствието на войници вече плаши чуждестранните инвеститори - и само по себе си се превърна в отличен инструмент за агресия, която Киев не може да предотврати, пише Елизабет Бро за Financial Times.
През март 2014 г., когато Русия току-що бе анексирала Крим, международната общност се безпокоеше, че Москва ще се насочи и към други близки страни. Инвеститорите също бяха загрижени и фондовите пазари спаднаха. Сега финансовите пазари също са на ръба. Откакто натрупването на военни сили от Русия по границата с Украйна беше забелязано миналия месец, украинската гривна загуби стойност, местните доларови ДЦК поевтиняха, а цената на защитата срещу украински дефолт се увеличи.
От финансова гледна точка Украйна вече е нещо, към което вкусът е привикнал: предвид нейната история на корупция и олигархична власт, тя привлича най-вече специализирани инвеститори с повишен апетит към риск. Миналата година преките чуждестранни инвестиции в Украйна бяха отрицателни, докато съседна Полша получи нетен приток на ПЧИ от над 10 милиарда евро.
За една толкова крехка икономика като украинската, призракът на войната е огромен удар. Да, руските акции също се понижават заради страховете от война - но руската икономика е десет пъти по-голяма и може да издържи много повече турбуленции. И макар че правителството на президента Володимир Зеленски може да се опита да се справи с корупцията и прекомерната власт на олигарсите, то не може да направи нищо, за да изтласка руските войници от границата. НАТО също не успя да помогне за деескалацията, въпреки че членовете на алианса са твърди в подкрепата си за Киев.
Разполагането на значителни военни формирования на границата със съседа е хитра стратегия на Русия, тъй като плашейки инвеститорите, Москва може да причини реална вреда на страна, чиято икономика отчаяно се нуждае от стабилна валута и чуждестранни инвестиции. Всъщност, за да нарани Украйна, на Русия й е общо взето достатъчно да задържи войниците си там, където са сега, за да удължи несигурността, като от време на време добави и внезапни военни учения близо до границата. Действията на Русия са христоматиен пример за агресия в сива зона - действия в ничия земя между мирни отношения и официален въоръжен конфликт.
Ако Русия иска още повече да отслаби Украйна, тя може да направи още в икономическо отношение. Например, да помоли няколко руски олигарси да спекулират срещу гривната? Или да насочи още пари към джобовете на корумпирани служители, като по този начин осуети усилията на Зеленски да убеди света, че Украйна изчиства репутацията си? За краткосрочен ефект Москва може да разпространи фалшиви слухове, че инвазията е на път да започне. Агресорите на сиви зони са ограничени само от въображението си.
Кремъл има история на успешни хибридни операции срещу Украйна. През юни 2017 г. руската кибератака NotPetya удари болници, енергийни компании, две летища, около две дузини банки, системи за картови разплащания и правителството. Произтеклото смущение предизвика обществено безпокойство и загуба на доверие сред международните инвеститори.
Разбира се, финансово грамотните активисти в Украйна и извън нея винаги биха могли да отвърнат на Москва, като продават на късо акции на руски компании или масово залагат срещу рублата.
За момента обаче Киев е уязвим откъм инвеститори и трейдъри, които нямат геополитически задължения. Ако искат, те могат да изтеглят парите си от дадена държава, да спекулират срещу нейната валута или да приемат, че тя ще изпадне в дефолт. И колкото повече страда украинската икономика, толкова по-малки ще стават нейните шансове за членство в ЕС. Руският президент Владимир Путин не може да се надява на по-добър резултат. Кой казва, че войниците на границата трябва изобщо да я пресичат?
09:12 | 14.09.22 г.