Колко мислите, че ще пазарувате този месец? Това е въпрос, който много икономисти в Америка задават с наближаването на празничния сезон, пише Джилиън Тет за Financial Times.
Сегашното състояние на американската икономика предизвиква доста размисли. Някои данни изглеждат оптимистични. Разходите за дълготрайни стоки, например, се повишиха с 1,3% през октомври, два пъти над очаквания темп. А Deloitte прогнозира, че общите потребителски разходи ще се повишат с впечатляващите 8,1% през 2021 г., след като се свиха през 2020 г.
Това отчасти се дължи на наваксване след локдауните по време на пандемията. Но потребителите се облагодетелстваха от стимулиращите държавни програми, процъфтяващия фондов пазар и очевидното изобилие от работни места. Всъщност в момента има 1,4 свободни работни места на всеки безработен в Америка - исторически връх - като рекордните 4,4 милиона американци доброволно са напуснали работата си през септември. Социалните медии гъмжат от манията по QuitToks, като хората споделят видеоклипове в TikTok и Instagram, на които празнуват свободата си след напускането.
Но други данни са далеч по-малко положителни. Работните места изглежда са в изобилие, но ръстът на заплатите все още е относително потиснат по историческите стандарти. И въпреки че американските купувачи харчат, настроението им изглежда някак мрачно. През ноември Мичиганският индекс на потребителските нагласи, месечно проучване, което събира информация за очакванията на потребителите относно цялостната икономика на САЩ, беше на ниво от 67,4 пункта - 10-годишно дъно и с 12,4 процентни пункта по-зле от ноември 2020 г. (близо до апогея на пандемията).
Това може да се дължи на ефекта от разликата във времето. Но Ричард Къртин, икономист в проучването, също посочва факта, че портфейлите на потребителите са изтънели от „комбинацията от бързо ескалираща инфлация, съчетана с отсъствието на федерални политики, които ефективно биха компенсирали инфлационните щети върху домакинските бюджети“.
Подозирам, че има и психологически момент: една от причините инфлацията да предизвика такова униние е, че повишенията на цените бяха толкова непознати през последните десетилетия, че едно поколение потребители не знае как да разтълкува текущата перспектива. По-мрачното настроение отразява колкото осезаема болка, толкова и дезориентация.
Още по-лошото е, че шокът идва след година на пандемични блокади, при които потребителите се усъмниха в много други сигурни за бъдещето неща. Това може да доведе до свиване на техните времеви хоризонти. Така че дори и да са щастливи да харчат пари в момента или да напускат работата си, която не харесват, те се чувстват изплашени от несигурното бъдеще.