През 2021 година има безпрецедентно развитие на технологиите по улавяне, съхранение и повторното използване на въглероден диоксид. Но дали тази тенденция е стабилна или просто е моментно състояние, се питат експертите от Международната агенция за енергетика (МАЕ).
През тази година в света са стартирани близо 70 проекта за улавяне и съхранение на въглеродни емисии. Те са от съществено значение за постигането на въглеродна неутралност в плановете на МАЕ, защото без тях няма как да бъдат постигнати целите за тежката индустрия, както и за производството на водород с нисък въглероден отпечатък.
Когато се заговори за инсталации за улавяне на въглероден диоксид, всички бяха обнадеждени, че това е едно от лесните решения за глобалното затопляне. Но в последното десетилетие много проекти бяха отказани заради високата цена. Капацитетът за улавяне на въглеродните емисии в момента достига 40 млн. тона годишно, а според целите за въглеродна неутралност до 2050 година до 2030 година той трябва да бъде 1,6 млрд. тона годишно.
Сега инвестиционната среда е друга, има и нови бизнес модели за финансиране на проекти за улавяне на въглерода, което дава надежда на експертите в МАЕ, че началото е поставено, но в същото време все още съществуват предизвикателства, които могат да спрат развитието.
Всъщност тенденцията за откази от проектите за въглероден диоксид се пречупи още преди пандемията и големите зелени амбиции на ЕС - след непрекъснатия спад в периода 2010 - 2017 година, през 2018 година вече има увеличение, макар и само от шест проекта, спрямо 2017 година.
Данните на МАЕ обаче показват, че от 2018 година насам изградените проекти за улавяне на въглеродни емисии си остават постоянен брой - 27. През тази година в строеж са 5, спрямо 3 през 2020 година. В етап на реализация са 66 и има 97 обявени инвестиционни намерения. За сравнение през миналата година в процес на развитие бяха 21 проекта, а инвестиционните намерения - 38.
Няколко са факторите, които насърчават изграждането на нови съоръжения - националните, регионалните и корпоративните екологични цели за въглеродна неутралност, стимулите за производството на водород и наличието на финансиране. Само за последните две години бяха стартирани множество инициативи за подпомагане на процеса по изграждане на подобни съоръжения с бюджет от общо повече от 25 млрд. долара.
САЩ и Европа са водещи по отношение на изграждане на съоръжения за улавяне и съхранение на водординте емисии - около 3/4 от проектите в процес на развитие са разположени именно там. Една от причините са стимулите - през 2018 година например американското правителство стартира програма, която подпомага с 50 долара на тон за уловен и постоянно съхранен тон въглероден диоксид.
В Норвегия, Нидерландия и други европейски държави отделят милиарди за проекти за съхранение на въглеродните емисии. Един от водещите е проучванията за създаване на въглероден хъб на пристанището в Ротердам, за което се отделят 2 млрд. евро от нидерландското правителство.
На ниво ЕК има създаден фонд на стойност 10 млрд. евро за иновации по отношение на технологиите за улавяне, съхранение и повторната употреба на въглерода.
Но какво показва историята? Благодарение на ентусиазма след финансовата криза през 2008 - 2009 година също имаше експанзия и за развитие на проектите бяха отделени 8,5 млрд. долара по различни правителствени схеми по света. Така се появиха 27 съоръжения, но повече от 30% от обявените средства така и не бяха похарчени.Нещо повече - в реална експлоатация са едва четири от реализираните 27 проекта и всички те са в Северна Америка.
Проблемът е, че тези проекти не се движат толкова бързо, колкото са очакванията на инвеститорите. Например за един от най-мащабните - FutureGen в САЩ, за който са отделени 1 млрд. долара, бяха нужни пет години само за да получи одобрение за нагнетяване на уловения въглероден диоксид.
Улавянето и съхранението на въглеродните емисии се смята за един от начините за продължаване на работата на въглищни мощности. Но засега технологията е много скъпа и сложна, за да има икономическо значение от тези проекти.
Днес инвестиционната среда е подобрена, а плановете за въглеродна неутралност ще направят по-търсени технологиите за улавяне на въглероден диоксид, пише в заключение МАЕ. Но това не са гаранции за успех, затова от организацията препоръчват за допълнителна подкрепа за иновациите, които трябва да помогнат за бързото интегриране на технологиите в индустрията.