Трите партии, които преговарят за съставянето на кабинет в Германия, предлагат най-амбициозния план за отказ от изкопаеми горива в света, пише в коментар европейското издание Politco. Преди дни партньорите от Социалдемократическата партия, Зелените и Свободните демократи (FDP) се споразумяха за предсрочен отказ от въглища (до 2030 година, спрямо предишните заявки за 2038 година), както и подчиняването на всяка политика на целта да не бъде допуснато повишаване на глобалните температури с повече от 1,5°С.
Но реалността е такава, че най-голямата икономика в Европа още дълги години ще разчита на газ и ядрена енергия.
"Ще направим Германия пионер в защитата на околната среда", коментира лидерът на социалдемократите Олаф Шолц, когото трите партии подкрепят за премиер. "Нито една индустриална държава няма да направи по-големи усилия да защити околната среда", допълни и лидерът на FDP Кристиан Линднер, спряган за следващия финансов министър на страната.
"С нашето коалиционно споразумение сме напът да изпълним целта от 1,5°С", каза и Роберт Хабек, един от лидерите на Зелените.
Всичко това е по-лесно да бъде казано, отколкото изпълнено, добавя обаче Андреас Граф, анализатор в мозъчния тръст Agora Energiewende.
Ще инвестираме много, за да поддържаме Германия на върха, категоричен е Шолц, но Линднер обяснява, че "сме ограничени от физическите и техническите възможности".
Всъщност един от основните проблеми на прехода за най-голямата европейска икономика безспорно е финансирането. След това идва въпросът как ще бъдат заместени въглищата, които произвеждат около 27% от електроенергията в страната в първите месеци на тази година и какво ще се случи с работните места във въглищните региони.
Коалиционните партньори обещават, че никой няма да остане без работа и планират да отпуснат 40 млрд. евро, които да гарантират безпроблемния по-ранен отказ от въглища. Но в същото време отказват да плащат компенсации за въглищните компании, които ще трябва да затворят своите мощности предсрочно.
Според предложението на бъдещите управляващи до 2030 година зелените източници трябва да осигуряват 65% от електроенергията в страната, а до 2040 година - 80%. Два процента от земята ще бъде запазена за вятърни централи, на всички покриви ще бъдат поставени соларни панели, ще се насърчи и изграждането на офшорни вятърни паркове.
Но и при това положение чистата енергия няма да е достатъчна, за да задоволи нуждите на Германия през 2030 година. И решенията са само две: руски природен газ или ядрена енергия от Франция.
На този етап трите партии не коментират природния газ, освен че, за да отговорят на "зелените" ценности, газовите централи трябва да бъдат готови да минат на водород. Но Германия няма достатъчно енергийни източници, за да произвежда зелен водород. Евентуално страната може да разчита на т.нар. "син" водород, произведен от руския природен газ, но това производство не е с нулев въглероден отпечатък.
Според Граф с влизането в експлоатация на "Северен поток 2" зависимостта на Германия от руския газ само ще се увеличава.
Берлин не се отказва и от плановете си да спре всички ядрени реактори още през следващата година. Но реално това не е отказ от ядрената енергия, защото по силата на европейските споразумения страната може да разчита на вноса на електроенергия от Франция. Френският президент Еманюел Макрон вече изложи своето виждане, че ядрените мощности са чист източник на енергия и ще страната има намерение да продължи да разчита на тях.