Забележително е, че за подобно сеизмично събитие Brexit продължава да бъде най-забележим поради отсъствието си при формулирането на бъдещата стратегия на Европейския съюз (ЕС). От Конференцията за бъдещето на Европа до обръщението на председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен за състоянието на Съюза, Brexit, Великобритания и бъдещето на отношенията между Лондон и Брюксел се борят да извлекат една единствена препоръка или положителен звук.
Това само по себе си е забележително постижение, като се има предвид уникалната роля на Великобритания в пейзажа на ЕС. Европейски икономически гигант и 47-годишен ветеран от (предимно положително) изготвяне на политики в ЕС, страната сега се смята за по-малко уместен партньор, пише Оуен Дрей, старши изследовател в Центъра за европейски изследвания Wilfried Martens, за онлайн изданието Politico.eu.
Почти сякаш - както в мечтите на много парижани, Великобритания изобщо не е съществувала, допълва той.
Уви, с наближаването на първата годишнина от Brexit става ясно, че ЕС е научил грешни уроци от излизането на Великобритания от блока. Раздразнен от умишлено провокативните действия на последователни британски правителства от 2016 г. насам, ЕС не успя да прозре, че Великобритания лае, но не хапе, и опасността, която това представлява, бързо нараства.
Настоящият подход на ЕС към обсъждането на Великобритания се основава изцяло на стратегия за „преминаване през Brexit“. Това е подход, който беше засилен от пандемията, която позволи на ЕС да включи Brexit в по-широко преосмисляне на по-подходящ, по-настоятелен, по-глобален съюз.
Европа, според собственото си съзнание, има по-голям залък за преглъщане. Докато „преминаването покрай Brexit“ може да накара ЕС да се почувства по-добре, след като една от най-големите му членки го изостави, това е отчайващо късоглед подход за разбиране на потенциалните последици от Brexit за собственото му дългосрочно развитие.
Друга слабост в подхода на ЕС към „разбирането“ на Brexit е, че блокът натрапчиво се фокусира върху погрешните представи на Европа за развода.
Този подход „не съм аз, ти си“ изгради наратив, който разглежда Brexit като напълно обезобразен британски проблем. Така този план хвана ЕС в лесни приказки за британската изключителност.
Не е направен реален опит ангажиментът на Обединеното кралство в Европа да бъде поставен в специфичния контекст на процеса на европейска интеграция. Brexit никога не е бил изцяло британски проблем. Той беше оформен и от стратегическите избори, направени от Брюксел в продължение на няколко десетилетия.
Последната грешка в сметките на ЕС, когато става дума за Великобритания, може да бъде най-вредната. Брюксел продължава да подценява стратегическото значение на Обединеното кралство и отказва да признае – или дори да обмисли, политическите рискове на една дори умерено успешна Великобритания.
09:17 | 13.09.22 г.