Демократическата партия в САЩ има вроден страх от покачване на цените на енергията. Има си основателна причина: Джими Картър, президент от 1977 до 1981 г., е неизличимо свързан в съзнанието на избирателите на определена възраст с опашките от коли пред бензиностанциите и неговите добронамерени, но очевидно неефективни инструкции да се намалят термостатите и да се облекат пуловери. Настоящият президент Джо Байдън вече има основание да се опасява, че вътрешният му дневен ред и популярността му, подобно на тези на предшественика му, ще бъдат завинаги опетнени от по-високите цени на горивата, пише Financial Times в редакционен коментар.
Данните показаха, че инфлацията в САЩ през октомври е била на най-високото си ниво от три десетилетия (6,2% на годишна база – бел. прев.) Това осигурява допълнителна подкрепа за лагера от икономисти, който смята, че тя е постоянна. Освен че настоящият темп на инфлация надхвърли очакванията, ръстът е широкообхватен и отразява особено рязкото увеличение на наемите. Краткосрочните американски ДЦК бяха разпродадени (доходността им нарасна – бел. прев.) след публикуването на данните, което показва, че инвеститорите вярват, че Федералният резерв ще трябва да повиши по-скоро лихвите.
От друга страна, лагерът, който поддържа идеята за преходна инфлация, в които влиза и председателят на Фед Джей Пауъл (номиниран наскоро от Байдън за втори мандат - бел. прев.), може да намери известна утеха. Цените на употребяваните автомобили отново се изстреляха, във връзка с недостига на полупроводникови чипове, но вероятно скоро ще възобновят спада си. Пауъл прави разлика между краткотрайна и преходна инфлация, посочвайки, че това, от което се интересува Фед, е как настоящият скок влияе върху дългосрочната тенденция, а не колко дълго продължава. Премахването на волатилните цени на храните и енергията (т. нар. базова инфлация) прави данните по-малко драматични: ръст от 4,6% на годишна база. Това все още е високо, но приблизително на същото ниво, което беше през юни.
Байдън, от своя страна, не може да си позволи да пренебрегне това, което се случва с цените на енергията, особено след като гласуванията в Ню Джърси и Вирджиния (на които бяха избрани републикански губернатори - бел. прев.) подчертаха променените нагласи спрямо демократите. Цените на горивата са особено политически чувствителни, както Картър установи за своя сметка. Джо Манчин, демократически сенатор от Западна Вирджиния, който не гласува с партията си, заяви, че е загрижен за въздействието на новия пакет от разходи - инфраструктурният законопроект на администрацията - върху инфлацията.
Това може да е несправедливо. Парите за инфраструктура ще се разпределят постепенно, може би след отшумяването на настоящия пристъп на инфлация. Въпреки това покачването на енергийните разходи добавя към впечатлението, че администрация губи инерция. То осигурява повече гориво за скептиците по отношение на по-бързите и по-мащабни действия във връзка с изменението на климата, включително Манчин.
Байдън обаче може да направи малко отвъд временната мярка за освобождаване на количества от стратегическия петролен резерв на страната. Той реагира срещу картела ОПЕК, призовавайки Русия и Саудитска Арабия да добиват повече от суровината. Но би могъл да потърси виновници и у дома: американските шистови производители в по-голямата си част не успяха да отговорят на по-високите цени чрез увеличаване на производството. Докато се очаква по-малките компании да увеличат добива в САЩ през следващата година, големите все още се колебаят, тъй като акционерите изискват повече дисциплина вместо разходи за производство. Някои големи компании също така казват, че са се поучили от ценовите войни преди пандемията, че в крайна сметка няма да могат да спечелят война за пазарен дял срещу ОПЕК.
Байдън обеща да „гради по-добре“ (неговият мащабен предизобрен план - бел. прев.) след пандемията от ковид. Големите му разходи вече помогнаха за постигане на историческо възстановяване, като националният доход на САЩ надвиши пика отпреди пандемията. Предизвикателството пред него сега ще стане по-трудно: да демонстрира, че може да осигури по-висок жизнен стандарт без да застраши обещанието си да се заеме с изменението на климата.
04:48 | 13.09.22 г.