Най-големите петролни и газови компании в света отписаха активи на стойност 150 млрд. долара през миналата година, когато цените на петрола се сринаха на фона на спада при търсенето заради пандемията от коронавирус.
Въпреки факта, че тазгодишните цени на петрола са нараснали почти двойно спрямо предходната година, енергийната индустрия е изправена пред нови затруднения през следващите години и десетилетия, този път поради натиска на инвеститорите да свият своя въглероден отпечатък, пише Цветана Параскова за Oilprice.
Всички индустрии са притиснати да пренасочат своите финанси към справяне с рискове, свързани с изменението на климата, като на гребена на вълната са именно енергийните компании, чиято основна дейност се върти около петрола, природния газ и въглищата.
Засиленият контрол и натиск върху компаниите от страна на инвеститорите и обществеността, както и несигурността по отношение на дългосрочното търсене на изкопаеми горива, могат да оставят активи, които понастоящем се оценяват на трилиони щатски долари, блокирани в бъдеще.
Последните проучвания предполагат, че повече от половината от запасите на петрол и газ трябва да останат под земята, ако светът иска да ограничи глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива до 2050 г.
Цените на въглерода и допълнителните регулации за ограничаване на въглеродните емисии биха могли да направят по-голям брой активи от изкопаеми горива – предимно въглищата – нерентабилни, тъй като правителствата, особено в развитите страни, се ангажираха с постигане на въглероден неутралитет до 2050 г.
Бизнесът очаква подробности за въглеродните пазари и правилата за въглеродните емисии и евентуално въглеродните данъци преди да преразгледат своите активи, изтъкат анализатори пред The Wall Street Journal.
„Въглеродните данъци вероятно ще бъдат установени и те ще трансформират сектора нагоре по веригата, засягайки както стойността на активите, така и икономиката на индустрията“, посочват анализатори на Wood Mackenzie.
С налагането на въглеродните данъци и квоти все повече петролни и газови активи ще остават извън строя.
„Липсата или отлагането на действия по въпроса може да доведе до повишаване на стойността на блокираните активи до тревожните 6,5 трлн. долара до 2050 г. Предварителното планиране също подкрепя справедливия преход, подпомагайки преразпределението и създаването на работни места и услуги“, изтъкват от Международната агенция за възобновяема енергия IRENA.
Миналата година най-големите петролни и газови компании в Северна Америка и Европа отписаха над 150 млрд. долара от стойността на активите си, най-високата стойност поне от 2010 г., която представлява около 10% от комбинираната пазарна капитализация на компаниите, според анализ на The Wall Street Journal. Преоценката на петролните и газовите активи беше толкова мащабна, че дори американският енергиен гигант ExxonMobil – който до миналата година не беше коригирал реално стойността на активите си в продължение на години – предупреди за масивни отписвания в рамките на своите газови активи в САЩ, Канада и Аржентина на стойност между 17 милиарда и 20 милиарда долара заради коронавируса и въздействието му върху индустрията.
TotalEnergies дори използва определението "заседнали активи" за канадските си проекти в петролните полета „Форт Хилс“ и „Сърмонт“.
Въпреки че отписванията на активи през миналата година са пряк резултат от срива на цените, водещ до намалена стойност на същите тези активи, бъдещите обезценки вероятно ще бъдат предизвикани от рискове, свързани с климата, смятат анализатори и мозъчни тръстове.
Не всички активи ще преминат успешно проверката за устойчивост и рентабилност в свят, който все пак ще се нуждае от определени количества петрол и газ, докато ограничава значително емисиите, свързани с енергетиката.
Риск от дългосрочно блокиране на активи
Ако 60-те най-големи публични енергийни компании в света продължат своя досегашен подход, повече от 1 трлн. долара бъдещи инвестиции са изложени на риск, включително 480 млрд. долара в оншорни петролни проекти и 240 млрд. долара в офшорни инициативи, предупреждава мозъчният тръст Carbon Tracker през септември.
„Компаниите и инвеститорите трябва да се подготвят за свят с по-ниски дългосрочни цени на изкопаемите горива и по-малка петролна и газова индустрия и да признаят риска от блокирани активи, създаден от този преход“, изтъква Майк Кофин от Carbon Tracker.
Според скорошно проучване на анализатори, близо 60 процента от петрола и изкопаемия метан и почти 90 процента от въглищата трябва да останат под земята до 2050 г., за да се ограничи покачването на глобалните температури до 1,5 градуса по Целзий. Констатациите, публикувани в Nature през септември, се основават на 50-процентова вероятност за ограничаване на затоплянето до тези градуси в рамките на този век. Това би означавало, че постигането на целта ще изисква още по-бърз спад в производството на изкопаеми горива.
Все пак светът ще има нужда от петрол и газ в обозримо бъдеще. В същото време натискът за ангажиране с климатичните промени и отчитането на риска при активите може да доведе до милиарди долара обезценки на активи в енергийната индустрия за всяка следваща година и да остави активи за трилиони долари блокирани.
„Само преди няколко години почти никой в петролната и газовата индустрия не приемаше съществуването на климатичен риск, пиково търсене, блокирани активи, ликвидационни бизнес модели и т.н. Днес компаниите изграждат стратегии около тези идеи“, изтъква Люк Паркър от Wood Mackenzie.
17:47 | 13.09.22 г.