НАТО трябва да поеме своя дял от греховете към Украйна

За втори път тази година Русия струпа около 100 000 войници по границата си с Украйна, което доведе до все по-неистови предупреждения към руския президент Владимир Путин от Вашингтон и Брюксел.

Все пак, като обеща на Украйна и Грузия, че ще станат членове на НАТО още през 2008 г., без да уточнява как и кога, западният алианс всъщност носи своя дял от вината за кризата, в която изпадна региона – някога част от Съветския съюз и Руската империя, пише за Politico.eu Пол Тейлър, сътрудник и редактор в медията.

Това може да бъде компенсирано, смята той.

На срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г., под интензивно лобиране от тогавашния президент на САЩ Джордж У. Буш, лидерите на НАТО пренебрегнаха историческите интереси на Москва и разпалиха илюзиите за защита от Запада в Киев и Тбилиси, които бяха разбити за няколко месеца. Въпреки съпротивата от Франция и Германия съюзниците дадоха обещание, което не могат да изпълнят, но и от което не могат да се оттеглят без опустошително унижение.

Това решение на срещата на върха в Букурещ може би бележи кулминацията на „еднополюсния момент“, когато САЩ вярваха, че могат да прекроят света по западни линии, като игнорират предупрежденията на лидери като бившия френски президент Жак Ширак, че „Русия не трябва да бъде унижавана“, и германския канцлер Ангела Меркел, че трябва да се вземат предвид „законните интереси на сигурността“ на Москва.

Резултатът засили страховете на Кремъл от обкръжаване и от загуба на стратегическата дълбочина, която позволи на Русия да надделее над западните нашественици два пъти за два века - Наполеон през 1812 г. и Хитлер от 1941 до 1945 г.

Освен това не успя да подобри сигурността на Грузия или Украйна - никакви уверения, че НАТО не е заплаха за Русия, че целта му е чисто отбранителна или че нито едно от оръжията му няма да бъде използвано, освен в отговор на атака, не може да успокои Москва. Така че когато руските войски смазаха грузинската армия по-късно същата година, след като тогавашният грузински президент Михаил Саакашвили неразумно се опита да си върне със сила контролирания от бунтовниците регион Южна Осетия, нито Америка, нито НАТО му се притекоха на помощ.

По същия начин, когато Русия превзе и анексира Крим през 2014 г. в отговор на свалянето на проруския президент на Украйна от проевропейски демонстранти и подклади въоръжен бунт на сепаратистите в региона на Източен Донбас, Западът просто наложи санкции, но не предложи на Киев военна подкрепа.

Урокът е ясен: нито САЩ, нито европейските съюзници са готови да рискуват война с Русия заради Украйна или Грузия. Да се ​​признае това не е успокоение, а реализъм. Да се ​​преструваш на друго е жестока измама.

Следвайки същия пример, когато президентът на САЩ Джо Байдън присъства на първата си среща на върха на НАТО през юни, той изглежда даде знак, че всяка стъпка за приобщаване на Украйна към алианса е дълбоко замразена. Вместо това той посочи необходимостта от изпълнение на критерии, включително справяне с корупцията.