Германците трябва да престанат да изпадат в истерия заради инфлацията

Точно когато германският финансов министър Олаф Шолц се доближава до момента, в който ще наследи Ангела Меркел като канцлер на най-голямата икономика в Европа, всички национални данни сякаш са насочени срещу него. Броят на новозаразените с коронавирус достига рекордно високи нива, както и този на хоспитализираните. Неизпълнените поръчки на германската индустрия достигат също невиждани висини. Но най-големият страх, страх, който винаги е помрачавал настроенията сред германците, е свързан с инфлацията, пише Андреас Клут за Bloomberg.

От месеци беше ясно, че инфлацията в еврозоната се ускорява, като нивото ѝ нарасна дори по-бързо в Германия, отколкото в останалите части на валутния съюз. През октомври цените в страната отчетоха ръст на годишна база от 4,6%. Цените на германските производители нараснаха през миналия месец с 18,4% спрямо октомври 2020 г., отбелязвайки най-бързия си темп на растеж от 1951 г., главно поради поскъпването на енергията.

В понеделник (22 ноември) Бундесбанк обяви, че очаква германската инфлация да се ускори още повече спрямо предишната прогноза през този месец и да достигне ниво от близо 6%. Около 1,5 пр. п. от този ръст ще отразява временното понижение на данък добавена стойност и много ниските цени на услугите, свързани с пътувания, през 2020 г., заяви централната банка на страната в месечния си доклад.

Олаф Шолц. Снимка: Bloomberg L.P.

Имаше време, когато подобна прогноза за инфлацията би предизвикала шок в Германия и на финансовите пазари. „Не всички германци вярват в Бог“, отбеляза веднъж бивш френски председател на Европейската комисия, „но всички те вярват в Бундесбанк“.

Конкретно, тяхната вяра се основава на убеждението, че банкерите във Франкфурт ще направят всичко, за да поддържат цените стабилни. А ускорение на инфлацията до ниво от 6% изглежда далеч от стабилността.

В наши дни Бундесбанк е само една от 19-те институции, част от Европейската централна банка (ЕЦБ) и вече не може сама да диктува посоката и размера на лихвите за целия континент. Въпреки това германският регулатор все още има влияние.

Ето защо много от германски парични „ястреби“, недоволни не само от ниските лихви, но и от програмите на ЕЦБ за изкупуване на облигации, избраха да тълкуват преждевременното оттегляне на Йенс Вайдман като управител на Бундесбанк като форма на протест. Той подаде оставка преди месец на фона на действията на ЕЦБ и на нейния ръководител Кристин Лагард.

Решението на Вайдман отразява наложилата се традиция германските централни банкери да излизат от Бундесбанк или от ЕЦБ с пасивно-агресивен език на тялото, насочен към „гълъбите“ в еврозоната.

Йенс Вайдман. Снимка: Bloomberg L.P.

Моментът, който избра Вайдман за своята оставка, се оказа доста неподходящ. С това се оформи още една ябълка на раздора в и без това мрачните коалиционни преговори между социалдемократите на Шолц, Зелените и свободните демократи. Първите две партии залагат на паричната и фискалната политика в Германия и Европейския съюз (ЕС). Третата партия се състои от нереформирани ястреби, както в Германия, така и в Брюксел.

Така че свободните демократи вадят своите фискални нокти. Те искат да възстановят правилата за балансиран бюджет на Германия, прекъснати по време на пандемията от коронавирус, и то възможно най-скоро. Свободните демократи също ще се опитат да предотвратят всякакъв вид фискална интеграция в ЕС, който определят като „трансферен съюз“. Пот този термин те разбират всяко споразумение, при което парите (в евро) на данъкоплатците текат постоянно от т.нар. „пестеливи страни“, като Германия, към бездънните ями на „блудните“ държави членки на ЕС.