В продължение на години Европейският съюз (ЕС) беше категорично против стените, като ги презираше като краткосрочно решение, което не отговаря на европейските ценности. И дори когато някои членове започнаха да издигат огради, самият ЕС се придържаше към своето: Нашите членове могат да го направят, ако искат, но ние няма да го финансираме.
Това се променя. Подхранвани от спомените за ожесточените битки, които избухнаха, когато над един милион кандидати за убежище пристигнаха на европейския бряг, както и от надигащия се национализъм и - съвсем наскоро - от подстрекателските действия на Беларус, която изтласка няколко хиляди мигранти към източния край на ЕС, започна сериозен дебат за границите, пише БГНЕС.
Този дебат е толкова противоречив, че дипломатите на ЕС дори спорят за това какво точно е заложено на карта. За мнозина темата е дали блокът трябва да финансира гранични бариери. За други въпросът е дали бариерите са най-ефективният начин за охрана на европейските граници - въпрос от решаващо значение, тъй като ЕС се стреми да бъде възприеман сериозно като носещ сигурност. А за някои той е екзистенциален: дали в бъдеще Европа ще се представя като отворен или затворен континент?
Тези въпроси изискват отговор. Граничните бариери се издигат, а натискът върху Европейската комисия да помогне нараства. През октомври 12 държави от ЕС призоваха ЕК да финансира бариерите "приоритетно". Коалицията включваше някои странни съмишленици - от социалистическа Дания до консервативна Полша - което показва променящата се динамика на континента.
Просто изграждането на стени, което неправителствените организации и критиците осъждат като създаване на "Крепост Европа" - термин, използван и от нацистките пропагандисти, вече не е такава политическа анатема.
По думите на един дипломат от ЕС този израз "става все по-малко негативен".
Унгария печели съюзници
През последните години се увеличиха редиците на страните, които настояват ЕС да финансира оградата.
След наплива на сирийски бежанци през 2015 г. Унгария и нейният министър-председател Виктор Орбан, защитник на твърдата линия по отношение на миграцията, оглавиха почти самотно усилие за получаване на финансиране от Брюксел за ограда по южната граница на страната със Сърбия и Хърватия.
В наши дни Унгария е само една от многото страни, към които се присъединяват дори държави, които не са известни с твърдите си миграционни политики.
Литва, която е начело на писмото на групата от 12 държави до ЕК, изгражда бариера на 502 от общо 678 км от границата си с Беларус. И иска ЕС да плати сметката от 152 млн. евро.
Другите страни от групата се обединиха по въпроса за финансирането, макар и да се разминават по други теми, свързани с миграцията. Гърция например подписа писмото, въпреки че подкрепя задължителното преразпределение на търсещите убежище в целия блок - подход, на който Унгария остро се противопоставя.
Няколко дипломати заявиха, че този ръст е част от по-широкообхватно преосмисляне на миграцията, което може да принуди блока да преразгледа и международните правила, които забраняват "отблъскване" - незаконната практика за връщане на търсещите убежище, ако това застрашава живота им и отрича правото им да кандидатстват за закрила.
Забележително е, че в писмото си коалицията от 12 държави споменава необходимостта "да се адаптира съществуващата правна рамка към новите реалности".
Въпреки това досега ЕК твърдо е подкрепяла Европейския парламент и е отказвала да отстъпи. Един от служителите на ЕС заяви, че между двете институции има "принципно споразумение" за избягване на финансиране на прегради.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен беше непоколебима по темата миналия месец: "Няма да има финансиране на бодлива тел и стени", заяви тя след срещата на върха на Европейския съвет. Представители на Комисията подчертават, че вече има много средства за подпомагане на управлението на границите, както и за високотехнологични инструменти за управление, като например камери за наблюдение.
Но мнението на ЕП може да се промени.
Тъй като въпросът отново стана тема на разговор, най-голямата група в законодателния орган - дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), се обяви в подкрепа на финансирането от ЕС за изграждане на гранични бариери.
"Ние, като ЕНП, също настояваме, че в извънредна ситуация трябва да се предоставят средства от ЕС за финансиране на този вид дейности", заяви председателят на ЕНП Манфред Вебер.
Втората по големина група в парламента - социалистите и демократите - обаче се противопоставя на тази практика.
03:08 | 14.09.22 г.