Икономическото възстановяване на ЕС показва учене от миналото

Въпреки че нова вълна от Covid залива европейския континент, икономиката на ЕС генерира поток от оптимистични новини. Данните за септември показаха, че безработицата в еврозоната е спаднала до нивата отпреди пандемията. Данните за заетостта през третото тримесечие, излезли тази седмица, доказват, че това не е така, защото много европейци са се отказали да търсят работа: общата заетост в ЕС се върна до нивото си от края на 2019 г., а тази в еврозоната е малко под рекорда преди пандемията, пише Financial Times в редакционен коментар.

В допълнение към тези добри новини, ЕС и еврозоната регистрираха второ тримесечие с над 2% тримесечен ръст на БВП, или над 8% на годишна база.

Тези данни за растежа и заетостта са по-добри, отколкото някой можеше да се надява. Няма как да сме по-далеч от печалната ситуация в Европа след глобалната финансова криза. Тогава растежът спихна и континентът влезе във втора рецесия. Дълговата криза в еврозоната донесе на голяма част от блока загубено десетилетие с нисък растеж и висока безработица.

Добрите данни от този месец доказват, че ЕС може да се учи. Отговорите този път бяха всичко, което не бяха предния: решителни, бързи и с достатъчен мащаб. Монетарните власти не оставиха съмнение, че ще стабилизират пазарите и ще облекчат финансовите условия. Фискалната политика се качи на ново ниво с Фонда за възстановяване на ЕС, в допълнение към временното отхвърляне на фискалната усмирителна риза от правила на съюза за националните бюджети.

Освен това ЕС може с известна увереност да каже, че неговият социален модел се оказа полезен. Неговите системи на пазара на труда бяха добре настроени за схемите за платен отпуск в подкрепа на работниците и бизнеса през принудителните локдауни. Когато Обединеното кралство и САЩ трябваше да се борят, за да окажат помощ на нуждаещите се, много европейски държави можеха да разчитат на разширяването на съществуващите схеми.

Макар че Обединеното кралство се справи добре със своята бързо съшита схема за платен отпуск, нивото на заетост през третото тримесечие все още е с 1,1 процентни пункта по-ниско, отколкото преди пандемията. САЩ, които избраха да оставят безработицата да се покачи и да плащат завишени обезщетения на безработните работници, вместо да субсидират платените отпуски, все още имат над 4 милиона заети по-малко днес, отколкото през февруари 2020 г. (почти 3% от заетостта преди пандемията).

Опасността за ЕС е, че успехът може да породи самодоволство. Контрастът със САЩ може да изглежда ласкателен днес, но и двете икономики са изправени пред значително преструктуриране. Успехът на Европа в защитата на трудовите правоотношения все още може да се окаже пречка за пренасочването на работниците към необходимите позиции, след като пандемията наистина вече е в миналото.

Засега пандемията все още е с нас. Последните 18 месеца показаха, че заетостта и растежът в Европа се движат успоредно с пандемичните вълни. Всички положителни индикатори, за които стана дума, може скоро отново да тръгнат надолу.

Нещо повече, съвкупните общоевропейски данни прикриват понякога изненадващите различия между националните икономики. В някои заетостта все още е по-ниска, отколкото преди пандемията. Докато мнозина очакваха това от страни като Испания и Италия, с техните големи туристически сектори и вече напрегнати публични финанси, е странно, че заетостта в Германия също изостава. Португалия, в контраст, надхвърли заетостта си отпреди пандемията още през второто тримесечие.

Всичко това означава, че властите в ЕС трябва да са бдителни. Тяхното заслужено удовлетворение от постигнатото трябва да ги мотивира да поддържат активни успешните политики където и колкото е необходимо.