Време ли е за по-широк дебат за ядрената енергетика?

През последната година открих, че всеки път, когато думата „биткойн“ присъства в статия, която пиша, това предизвиква атаки в социалните медии. Криптовалутата е дълбоко разделяща, така че не е голяма изненада, че толкова много - и от двете страни на спора - се чувстват принудени да се включат, пише Джилиън Тет за Financial Times.   

Миналата седмица открих друга тема, която предизвиква почти толкова ярост: ядрената енергия. По време на климатичната среща на ООН в Глазгоу (COP26) проведох интервю пред публика с Рафаел Гроси, ръководителят на ядрената организация на ООН, Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).

Интервюто беше широкообхватно. Гроси твърди, че ако искаме да намалим въглеродните емисии, трябва (отново) да прегърнем ядрената енергия - и посочи, че Глазгоу получава три четвърти от електроенергията си от ядрени мощности.

Подобни аргументи често се изтъкват от ядреното лоби. Но полемиката бе предизвикана от въпроса ми към Гроси дали обществеността може някога да разглежда ядрената енергия като „безопасна“ след инциденти като аварията във Фукушима през 2011 г. в Япония, когато цунами заля ядрената централа, причинявайки срив и изтичане на радиация.

„Никой не почина от радиация [във Фукушима]“, заяви Гроси пред аудиторията, като каза, че събитията са показали колко сигурна може да бъде ядрената енергия, а не колко опасна. В този момент част от публиката се изсмя, за да покаже неверието си.

На сцената умът ми се изпълни със спомени за тревожните истории, които бях чела по време на бедствието. „Фактите са си факти“, настоя Гроси. Той каза, че хилядите смъртни случаи са се дължали на цунамито и стреса от евакуацията.

Това предизвика още скептицизъм от страна на публиката, но, докато разговорът продължаваше, си помислих, че това ще бъде. Не познах. След събитието видях, че проядрените фракции в социалните медии бързо са осъдили моето „срамно“ и „невежо“ поведение.

След това се запознах с проучване на ООН, публикувано тази година по повод десетата годишнина от аварията във Фукушима, което, в съответствие с аргументите на Гроси, съобщава, че не е имало „неблагоприятни последици за здравето“ върху местното население от лъчева болест и не се очакват такива и в бъдеще. Това не означава, че дебатът е напълно решен. През 2018 г. японското правителство обяви, че един работник е починал от радиация, и плати обезщетение за това.