Испания: Малко антиваксъри, много солидарност

Неделен следобед на крайбрежната алея на Барселона. Сервитьори балансират подноси с димящи калмари и прясно наточена бира, докато по-малки групи чакат да бъдат допуснати на входа на ресторантите. Никой не иска сертификат за ваксинация или тест. А и защо да иска? Седемдневната честота на заразяване в Каталуния в момента е 28,56 нови случая на 100 000 жители, малко над средното за страната ниво от 26,7. А в сравнение с ЕС Испания е начело със 155 дози на 100 жители: 88,7 процента от жителите над 12 години са напълно ваксинирани, 90,4 процента са получили поне една доза (към 5 ноември). Според медицинското списание The Lancet страната може да бъде една от първите, които ще постигнат стаден имунитет и ще загърбят пандемията.

Какво прави Испания по-добре от останалия свят? Епидемиолозите в страната си задаваха този въпрос отново и отново през последните седмици. Амос Гарсия, президент на Испанското дружество по имунология, има прост отговор: „Ние имаме не само отлична система за обществено здраве, която работи добре въпреки съкращенията, но и образцова култура на ваксинация – без задължителна ваксинация“, казва той пред германския Die Zeit.

Има препоръчителен календар за имунизации с безплатни ваксинации за всички възрастови групи. „Само през есента в рамките на две седмици даваме милиони ваксинации срещу грип всяка година. Това осигури обучението ни за пандемията“, казва Гарсия.

За разлика от България, Германия или Франция, в Испания почти няма антиваксъри, дори и при ваксинациите срещу коронавируса. По-малко от един процент, малко повече от 327 000 души, досега са се отказали от инжекцията срещу Covid-19, съобщи наскоро здравният министър в отговор на парламентарен въпрос. Месечният барометър на настроението на Института за изследване на общественото мнение CIS показва подобни данни. От 5,4 процента, които признават, че все още не са били ваксинирани, 43 процента искат да го направят веднага, щом им дойде редът. Само малка част от тези, които не желаят ваксинация, отричат съществуването на болестта.

А при това първоначално и там имаше голям скептицизъм срещу иРНК ваксинациите. През октомври 2020 г., според международно проучване на компанията за пазарни проучвания Ipsos, само 64% от испанците са искали да бъдат ваксинирани. Само във Франция от цяла Западна Европа делът им бе по-нисък.

Причината за промяната в настроението: кампанията за ваксинация срещу Covid-19 бе разработена бързо и безпроблемно след първоначалните проблеми. Приоритетът беше строго базиран на възрастови групи, първо най-възрастните и най-слабите. Успехът може да се разчете и в бързо намаляващата смъртност. Никой не е поставял под съмнение този метод. „В една предимно католическа страна като Испания родителите и бабите и дядовците са много важни“, казва епидемиологът Мануел Франко. „За огромното мнозинство беше ясно, че първо трябва да бъдат ваксинирани най-уязвимите“, казва той.

Влияние оказва и травмата от първата вълна. Когато над страната настъпи зловещата тишина в продължение на седмици по време на тежкото блокиране, десетки хиляди умряха само в домове за стари хора или болници. Никой не е забравил тези кадри.

„Докато здравето често се третира като личен въпрос в Германия, фокусът в Испания е върху общия социален аспект“, казва Франко, който е учил в Берлин и в Алкала де Енарес. „Солидарността е важна ценност“.

Учените и епидемиолозите са особено горди, че Испания е модел за подражание, когато става въпрос за организацията. Ключът към успеха е и високата степен на дигитализация в сектора на здравеопазването. Местните здравни центрове са крайъгълният камък на финансираната от данъците система. Всеки, който е болен, се лекува там от отговорния семеен лекар или се насочва към специалист под един покрив. Досиетата на пациентите се записват по електронен път, така че всички лекуващи лекари да имат достъп до тях. Регионите, отговорни за здравеопазването, предоставят на националните органи минимален набор от данни.

Това улесни максимално организацията на кампанията срещу Covid 19: „Властите не само знаеха точно колко ваксини трябва да изпратят и къде, те знаеха и как и къде могат да стигнат до получателите“, казва Франко. Вместо да се налага сами да вдигат телефона, испанците са били информирани за техния личен час за ваксинация чрез смартфон или по телефона или с писмо. Едва ли някой е бил пропуснат. Бустерните ваксинации също се дават по същия метод.

Испанският премиер Педро Санчес (правият) поздравява Арасели Идалго (вляво), 97-годишният испанец, който бе първият ваксиниран в Испания. Снимка: EPA/ Javier Lizon

Фактът, че мнозина в Германия се страхуват от твърде многото дигитализация, е удивителен за испанските експерти – също както и съобщенията за скептицизъм към ваксинацията сред медицинския персонал. В Испания грижата за болните (обучение за медицинска сестра) е четиригодишен курс на обучение, а боравенето със спринцовки и ваксини е една от основните компетенции на медицинските сестри. „Те са мускулът на нашата система“, казва Гарсия. Той не познава някой в здравната система, който да не е бил ваксиниран.

Испанската система за ваксинация обаче също не достига до всички. В големите градове като Барселона или Мадрид преди всичко жителите на по-бедните квартали избягват инжекциите. Не става дума за общо недоверие към ваксината, а за екзистенциални страхове, казва Мануел Франко: „Мнозина просто се страхуват, че ще трябва да отсъстват от работа по болест за няколко дни поради възможни странични ефекти и по този начин може да загубят работата си“.

Амос Гарсия е особено загрижен за хората на възраст от 20 до 40 години. Там делът е най-нисък - съответно 77,7 и 76,5 процента за напълно ваксинирани хора. „Едва ли усещат някакъв риск“, казва епидемиологът. Палатките за ваксинация трябва да помогнат на процеса. А на Канарските острови през кварталите минава „vacuguagua“ - туристически автобус, който е превърнат в мобилен център за ваксинация. А според президента на Испанското дружество по имунология „за щастие вече няма много за вършене“.