На климатичната конференция на ООН (COP26) миналата седмица в Глазгоу активисти връчиха на Норвегия своята награда „Фосил на деня“. Това е признание, без което новото правителство в Осло можеше да мине при първата си глобална изява. Но то подчертава дилемата, пред която е изправена Норвегия като голям производител на изкопаеми горива, а в още по-голяма степен и Европейският съюз, чиято икономика е силно зависима от природния газ, пише Мартин Сендбу за Financial Times.
В енергично първо интервю Йонас Гар Стьоре, новият министър-председател на Норвегия, заяви пред FT, че зеленият преход на Европа изисква страната му да продължи да добива изкопаеми горива. Бързото прекратяване на доставките на норвежки въглеводороди, каза той, „ще сложи край на индустриалния преход, който е необходим“ за декарбонизиране.
Разбира се, това е самоцелен аргумент. Той противоречи на пътната карта на Международната агенция за енергетика (МАЕ) към нетна нула, която призовава да няма повече инвестиции в нови петролни и газови проекти. В противоречие е също със смелото искане на ЕС за прекратяване добива на въглеводород в Арктика.
Въпреки това аргументът може да е правилен. Той е коректен технологически, тъй като заместването на въглищата и петрола с природен газ е необходимата следваща стъпка за намаляване на вредните емисии. Той улавя важни истини за политическата икономия на страните износителки на петрол и газ. Дори в толкова климатично осъзнато население като норвежкото далеч няма мнозинство относно постепенното прекратяване на добива на изкопаеми горива. Аргументът отразява геополитическата реалност: по-малкото норвежки газ би направил Европа още по-зависима от капризите на руския президент Владимир Путин.
Преди всичко той разкрива политическото предизвикателство пред зелените амбиции на ЕС. Намерението за декарбонизация е реално, но континентът остава силно зависим от природния газ и ще стане още повече такъв, след като се отбие от въглищата.
И все пак, краткосрочната логика идва с дългосрочно противоречие. Ако ЕС насърчи инвестициите в газ за посрещане на краткосрочни нужди, той може да запази зависимостта си от газа за дълго време. Аргументът за газа като преходна енергия противоречи на факта, че никой не разработва газово находище, планирайки да го закрие след 5-10 години. Така ЕС и Норвегия са заклещени в лицемерна прегръдка, като газът от Северно море ще захранва европейските домове и предприятия за дълго време.
06:12 | 14.09.22 г.